Тръпка

Тя и той. Тийнейджъри от времето преди фейсбук и инстаграм, когато любовните писма се пишеха с химикалка, снимките се проявяваха от филм, а за да се обадиш по телефона се чакаше на опашка пред кабината – свят, лишен от привидната необходимост всичко да се случва на секундата.

Безумно влюбени един в друг и отбягващи на всяка цена думите „обичам те", двамата опознават взаимно емоциите си и собствената си телесност, не се страхуват да експериментират, жадни да опитат от всичко.

Той и тя. Години по-късно двама души, около четиресетгодишни, се срещат случайно и разбират, че в тях тлее искрица от младежката страст. Някъде в рамките на ежедневността, между приготвянето на вечеря за децата и плащането на поредните вноски по кредита, те започват да се срещат и да си припомнят страстта, която ги е тласкала един към друг и едновременно с това не им е позволявала да бъдат заедно. Героите се връщат към преломните моменти, за да си зададат въпроса „какво можеше да бъде, ако… ?“.

Марта Джидо (1981) е полска писателка, сценарист и режисьор на документални филми, завършила Лодзкото филмово училище „Леон Шилер“. В съавторство с Пьотр Сливовски заснема редица ленти, сред които „Даунтаун“ (2010, удостоена с наградите „Кшищоф Кешловски“ на Полския филмов институт и „Холивудски орел“ през 2011 г.), „Солидарността според жените“ (2014), посветена на жените участнички в антикомунистическата опозиция и движението „Солидарност“ през 80-те години на миналия век, и „Силни жени“ (2018), проследяваща историята на първите полски суфражетки.

Литературния си дебют Джидо прави на 16-годишна възраст, като публикува кратки разкази в литературната периодика. Автор е на новелата „Следа от мама“ (2003), документалната книга „Жените на „Солидарност“ (2016), сборника с разкази „Сезонът на ягодите“ (2021) и романите „Мида“ (2005) , „Матрьошка“ (2013) и „Тръпка“ (2018), отличен с Наградата за литература на Европейския съюз за 2019 г. В книгите си Марта Джидо застъпва теми като феминизма и еманципацията, женската солидарност, освобождаването от табутата на телесността, а героините ѝ не се страхуват да грешат – те са несъвършени, търсещи себепознанието, което да ги освободи от наложените им стереотипни роли.