Дневникът на Бриджит Джоунс

Анотация:

Бриджит e щура представителка на новия феминизъм, ненаучила нищо от уроците на Съдбата – досущ като майка си. Тя се ръководи от съветите на приятелките си, натрупани предимно от нашумели книги за самопомощ и самоанализа.

„Дневникът на Бриджит Джоунс“ доказва таланта на Хелън Филдинг като голяма разказвачка с неповторимо чувство за хумор и самоирония.

За автора:

Хелън Филдинг е родена на 19 февруари, 1958 г., в Йоркшир.

Дълги години работи като журналист в печатни и телевизионни медии в Лондон. Междувременно пътува необуздано – толкова често, колкото може да си го позволи. Обикаля Африка, Индия и Централна Америка.

Понастоящем Хелън Филдинг се изявява като новелист и автор на сценарии. Два града си поделят постоянното й местообитание - Лондон и Лос Анджелис. Има две деца: Дашиъл Майкъл и Роми Кюран.

„Дневникът на Бриджит Джоунс“ първоначално излиза като анонимна вестникарска колонка в “The Independent“, където Филдинг работи като журналист. Интересът към шантавата героиня расте и нейната история бива оформена и издадена като роман една година по-късно, през 1996 г. През 1999 г. се появява и продължението, озаглавено: „Бриджит Джоунс на ръба на разума“. Успехът е мълниеносен.

В проучване на „Гардиан“ „Дневникът на Бриджит Джоунс“ е определена като една от десетте книги, описващи най-точно двайсети век.

От двата романа („Дневникът на Бриджет Джоунс“ (1996 год.) и "Бриджит Джоунс на ръба на разума"(1999 год.)) са продадени общо над 15 милиона екземпляра в 40 страни. Те бяха адаптирани за големия екран и произведоха блокбастъри с участието на именитите актьори Рене Зелуегър, Хю Грант и Колин Фърт.

Освен на бестселърите за Бриджит Джоунс, които я превръщат в знаменитост, Филдинг създава още няколко романа, между които “Cause Celeb” (1994) и „Оливия Джаулс и развинтеното въображение“ (2003).

Откъс:

„Още няма съобщение. Най-после мога да се отдам на свободно падане в кладенеца на мъката, комплексите, ситуацията на издърпано под краката емоционално килимче и пр.

Проблемът при връзка с по-млад мъж е създадената илюзия, че връщаш времето назад. Понякога, когато сме на стола в банята и улавям образа на двама ни в огледалото да правя това с Рокстър на моята възраст, просто не мога да повярвам, че съм аз.

Но сега това изчезна и аз се пръснах като балон. Нима използвам връзката си, за да блокирам екзистенциалното отчаяние от остаряването и от страха, че може да получа удар и... какво би станало тогава с Били и Мейбъл?“