Що е то? Гатанки в стихове

Известния афоризъм „За децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре“ приписват на Толстой, Чехов или на Корней Чуковски. По-важно е, че е безспорно верен и нарушаването му е обидно тъкмо за децата. Но кой би могъл да пише по-добре от народния гений? Няма такъв писател, който независимо от таланта си може да надскочи мъдростта на народните умотворения! Защото те са филтрирани през столетията до кристална чистота на смисъла и съвършенство на езика! А в богатството на народните мъдрости към кратката форма на гатанките се прибавя и творческото съучастие на детето, което трябва да отгатне верния отговор на въпроса „Що е то?“, да „победи“ незнанието и със свое лично „откритие“ да отвори още един прозорец към света, в който му предстои да живее. Затова въпросът „Що е то?“ е златно ключе към неизвестното!

През 2020 година ни подхвана ковид пандемията. Поради много строгата карантина внуците ми във Франция се съкълдисваха в тяхното жилище в Тулуза на брега на красивата Гарона. А аз – в нашия апартамент в „Красно село“. Тогава измислих помощна Skype терапия. Всеки ден съчинявах някакви гатанки и надвечер им се обаждах по Skype, за да отгатват скритата дума. И така да обогатяват родния си език. Пандемията отмина, но гатанките останаха. И защо децата днес и утре да не овладяват богатството на българския език и чрез закачливите римувани гатанки, допълнени с подходящи илюстрации?

От автора

Сборникът „Що е то? Гатанки в стихове“ е предназначен за деца на възраст над 3 години и за техните родители. Автор на гатанките е самият Божидар Манов, а забавните илюстрации, които ги съпровождат, са дело на художника Ясен Григоров.

Божидар Манов (р. 1947 г.) е кинокритик със стотици публикации в печатни и електронни медии; професор, доктор на науките (изкуствознание), почетен гражданин на София. Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. През 2023 г. „Колибри“ издаде сборника с разкази „Хора с прякори“, втората му белетристична книга след „Неизмислено човече“ (2004).