Мълчанието на пирамидите

Нов роман от автора на култовата серия „Съкровищата на Валкирия”.

Във висшите етажи на руската служба за сигурност са получени предсказания от тайнствен мъж какво ще се случи в страната през следващата година. Когато прогнозите му се сбъдват (икономическа криза, промяна в цените на нефта и газа, самолетни катастрофи, военни конфликти, терористични актове), той обещава да предскаже още за дванадесет години напред. Но има специални условия...

В далечния сибирски град Забавинск спецслужбите прихващат информация за мистериозния пророк. Негови хора установяват контакти с бижутери, като ги карат да вадят зародишните песъчинки на скъпи перли.
Шефът на службата за сигурност изпраща в Забавинск Сергей Самохин, агент от спецотдела, занимаващ се с разследване на необичайни и загадъчни явления. Задачата му е да установи кой е мистериозният пророк, къде се намира и какви сили стоят зад него. Подозренията са, че това е същият пророк, лежал в ГУЛАГ и правил прогнози за Сталин. Но някой грижливо е почистил всякакви следи за него в архивите...
Информацията какво ще се случи в бъдеще е най-ценната стока...

"С. Алексеев е самороден талант, чиито романи са заредени с мощна енергия... Никой преди него не е успявал така въздействащо да разкрие древните тайни и познание с художествени средства.” - В. Курицин

Книгите на Сергей Алексеев разкриват древните знания, съхранили се в затворените кръгове на изолирали се от съвременния свят общества в далечния Сибир. В това познание, предавано от дълбока древност, са запазени мъдростта и опитът на прадедите, които са живели близо и в хармония с природата. Често те са се справяли с болестите много по-успешно от съвременната медицина.

Силата на Сергей Алексеев е в това, че той е израснал тъкмо в такава среда. Както самият споделя в едно интервю, той неведнъж е имал контакт с посветените в тези древни знания. Когато бил петгодишен, се разболял тежко и фактически умирал. Местната фелдшерка го прегледала и предложила направо да напише смъртен акт, за да не се разкарва втори път. Тогава в дома им се появил някакъв странник – чужд, непознат старец – и казал на баба му и майка му: „Ако искате да оздравее, търсете червения бик, но без нито едно петно”. Те обиколили съседните села, но така и не го намерили. Тогава старецът излязъл и на следващото утро се върнал с такъв бик. Одрали кожата му и веднага загърнали малкия в нея. На сутринта се събудил здрав. Старецът си тръгнал същия ден, а дядото на момчето го нарекъл „гой”, посветен.

Но цялата тази информация, която притежава Сергей Алексеев, и задълбочените му проучвания благодарение на познанията му в областта на историята, филологията, езотериката и геологията, не биха достигнали до толкова много читатели, ако той беше просто един редови писател. Но сибирякът притежава самороден талант, както отбелязват руските критици. В творческия му почерк има нещо от мащабността и дълбочината на големите му предшественици – великите руски класици и ярките пера на съветска Русия. Неслучайно Алексеев печели най-престижното отличие за художествена проза – наградата на името на Михаил Шолохов. В годините непосредствено преди перестройката младият писател успява да пробие статуквото и да бъде забелязан. Дори го смятат за елитарен автор. Но това, че създаденото от него тогава продължава да се преиздава и сега, говори само по себе си.

Големият му пробив – пазарен и идеен, е със серията „Съкровищата на Валкирия”, романите от която и досега се нареждат в листите за бестселъри. Сред най-успешните книги на Сергей Алексеев са „Утоли моята печал” (заглавието е взето от наименованието на една от най-интригуващите интерпретации на образа на св. Богородица в каноничната иконопис), „Когато боговете спят”, „Вълча хватка”, историческите „Аз Бога ведаю” и дилогията „Арвари” („Родината на боговете” и „Магическият кристал”), както и „Мълчанието на пирамидите”, която е сред най-новите произведения на писателя.

Независимо дали се насочва към историята или съвременността, Алексеев винаги остава верен на себе си – да разкрива дълбоки и вечни истини, скътвайки ги в интригуващи сюжети, разказани увлекателно. И независимо дали читателят ще приеме всичко за истина или пък просто ще чете за развлечение, посланията в книгите ще стигнат до него, оставяйки трайна следа в съзнанието му.

А най-любопитното е, когато сам в живота се натъкнеш на същите тайни, които в книгите на Сергей Алексеев си сметнал просто за художествена измислица. Случи ми се и на редактора на „Мълчанието на пирамидите“, който чу същите истории за подземни светове и тунели – но не в Русия, а в Гърция, на древния и изпълнен с много мистика и тайни полуостров на кентаврите Пилио, където, подобно на ентусиаста Хайнрих Шлиман, своите археологически проучвания (и открития!) прави едно семейство с българска жилка. Между другото, и те са почитатели на Сергей Алексеев и с нетърпение очакват да прочетат „Мълчанието на пирамидите“.