Егото и защитните

Когато е публикувана за пръв път на немски език през 1936 г., книгата „Егото и защитните механизми“ веднага е призната за основен принос към психоаналитичната психология и бързо следва преводът й на английски език. Повече от половин век по-късно тя е призната за класика. Написан от пионер на детската анализа и илюстриран с пленителни клинични картини, извлечени от детството и юношеството, трудът обсъжда онези адаптивни мерки, чрез които инстинктивният живот постига контрол, както и пътищата, по които болезнените или нежеланите емоционални състояния се държат на разстояние или стават по-поносими.

Яснотата и убедителността на аргументите на Ана Фройд напомнят за тези на баща й. Трудът й е забележително непреходен. Нищо не стои на едно място, но „Егото и защитните механизми“ без съмнение е издържал проверката на времето.

Ана Фройд – най-малкото от шестте деца на Зигмунд Фройд и единственото, което изгражда професионалната си кариера в психоанализата – е родена във Виена на 3 декември 1895 г. Започвайки професионалния си живот като учителка, тя става член на Виенското психоаналитично общество през 1922 г. През целия си живот поддържа интереса си към обучението и обемните й трудове в тази сфера съответстват на тези във всички аспекти на семейното право, педиатрията, както и в психоаналитичната психология – на нормалността и на анормалността. Работата й във Виена е прекратена от нацистката окупация и заедно с родителите си тя намира убежище в Лондон през 1938 г. След смъртта на баща си през 1939 г. Ана Фройд поддържа започнатите от него традиции в работата си като член на Британското психоаналитично общество и като основател на Хампстедската детска терапевтична клиника, която днес е Център „Ана Фройд“. Приносът й за психоанализата получава признание с Ордена на Британската империя през 1967 г. и с многобройни почетни докторски звания от двете страни на Атлантическия океан, включително – като жест на компенсация – почетната степен „доктор по медицина“ от Виенския университет. Ана Фройд умира на 9 октомври 1982 г.