Робството и българското наказателно право

В съвременното общество фокусът на наказателното право е концентриран в защитата на човека. Няма друга ценност, защитата на която в по-голяма степен да оправдава използването на наказателната репресия. В Българския Наказателен кодекс като че ли няма основно човешко право, което да не е получило защита.

Освен когато човекът бъде лишен от всички своисоциални характеристики и се превърне във вещ.

В настоящата монография са разгледани съвременните аспекти на робството на базата на някои тенденции (като „пазарите на булки“, нарастванетона бедността и неграмотността, упадъкът на моралните ценности, зависимостите откланов и икономически характер),които се зараждат в обществото и могат дасе проявят твърде болезнено под формата на практики, сходни с робството.

Откроени са някои въпроси направната уредба на трафика на хора, често пъти наричан „модерното робство“.Въпреки използваните в НК понятия,международното право не изключва възможността датретираме някои от формите на трафика на хора катозаробване. Обстоятелството, че българският законодател някак срамежливо се е отклонил от това понятиене означава, че неговите правни характеристики небива да бъдат изяснени. Няма как да серазбере докрай трафикът на хора, ако не се очертаесъотношението му с робството и обичаите, сходни сробството.

Робството е разгледано и като международно престъпление, инкриминирано в редица международни актове, сред които и Римският статут на Международния наказателен съд. Особено внимание е отделено на задълженията на Република България свързани с въпросните актове.

Отделно от това, с настоящето изследване бих искал за пореден път да предупредя, че нито едно от достиженията на съвременната цивилизация не бива дасе приема за непроменима даденост и наказателнотоправо трябва да бъде подготвено да се справя с предизвикателства, които в момента изглеждат малко вероятни, но които един ден могат сериозно да засегнатобществото.

Борис Велчев