Убиецът от нищото

Юрий Мамлеев е роден през 1931 г. в Москва в семейство на професор по психиатрия. От 1953 г.. се занимава с индийска философия, теософия, езотерични и окултни учения. През 1974 г. емигрира в САЩ, а от 1983 г. живее и работи в Париж до завръщането си в Москва през 1994 г.

Автор е на романите "Московски гамбит" (1985), "Блуждаещото време" (2001) и "Мир и кикот" (2003), на сборниците с разкази "Небе над ада" (1980), "Живата смърт " (1985), "Черното огледало" (1999), "Замисленият килър" (2003) и др.

Романът "Убиецът от нищото" е написан през 1966-68 г. и издаден на френски в Париж през 1988 г., а в Русия — през 1995 г.

"Писах този роман в дълбока нелегалност през 60-те години в Москва. И дума не можеше да става да бъде публикуван в СССР, макар да не таеше нищо "политическо". Затова пък в него беше кошмарът на този свят, на целия свят... Пишех го в ситуация на отчаяние, когато сякаш всички надежди бяха рухнали, включително вярата в безсмъртието, вярата в Бог...

Много дълбока ми изглежда интерпретацията на американския писател Джеймс Макконки: " ...Произведенията на Мамлеев са метафорично изображение на нашите духовни бедствия... В тях заобикалящата ни действителност и нейните характеристики са пределно сюрреални; земята сякаш се е превърнала в ад, без хората да осъзнават, че се е случила такава трансформация... Сякаш всички ние днес и тук сме подложени на страданията на прокълнатите и отритнатите. Видението, залегнало в основата на романа "Убиецът от нищото" е религиозно, а комедията му смъртоносна по своята сериозност ".

В Русия се родиха и други интерпретации на "Убиецът от нищото", като например че някои от героите му не са никакви чудовища или престъпници, а хора, стигнали в духовните си търсения до предели, забранени за човека, където човешкият разум е безсилен...

За мен "Убиецът от нищото" беше и си остава роман загадка. Той има прекалено дълбоко дъно, живее собствен живот...

Но несъмнено много въпроси, повдигнати в него, се нуждаят от отговор. Мисля, че всеки читател ще може да си отговори на някои от тях, ако се задълбочи в самия себе си ". - Юрий Мамлеев