Стаята с куклите на сеньор Беарн

Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство.

“Стаята с куклите на сеньор Беарн” съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е съвършен, а стилът му като разказвач се отличава с елегантност и изисканост.

„Стаята с куклите на сеньор Беарн“ е книга за загубения рай, за края на един век, разкриваща пред очите на читателя прехода от стари към нови времена и начина, по който това се отразява на индивида и обществото. Произведението на Виляльонга е преведено почти в цяла Европа, включително на китайски и виетнамски. По книгата е направен и филм със същото заглавие.

В “Стаята с куклите на сеньор Беарн” авторът ни връща в средата на ХIХ век, на остров Майорка, в малко имение, за да ни запознае с живота, упадъка и гибелта на един род.

Благородникът Дон Антонио де Беарн е женен за братовчедка си Мария Антония, но двамата нямат деца. Господарката е символ на християнските добродетели, а сеньорът е носител на ренесансов дух и греховност, която разтърсва заспалото селище. Дон Антонио осъзнава, че с него залязва величието на рода му на острова и същевременно не се приспособява към промените на новите времена. Отдава се на своите декадентски удоволствия като конструиране на парна машина, четене на забранена философска литература и прелъстяване на момичета. В залеза на живота си се качва на въздушен балон, а при среща с папата си позволява да говори на светски теми.

След мистериозната смърт на възрастната двойка двама пруски масони идват в имението, привлечени от загадъчната Стая за кукли, която крие тайните и миналото на рода. Целият разказ е пречупен през погледа на Дон Хуан, незаконен син на Дон Антонио.