Опиянението от промяната

След края на Първата световна война Кристине Хофленер живее в селце край Виена. Работи в пощата, грижи се за болната си майка и с оскъдната заплата едва свързва двата края. Тя не е участвала пряко във войната, но последиците от нея направо са я смазали. През 1924 г. е на 26 години и не вижда никакъв смисъл в живота. Изненадващо получава телеграма от леля си, женена за богат холандец. Те живеят в Америка, имат процъфтяващ бизнес, двама сина и завидно положение във висшето общество. Лелята пристига на почивка в швейцарските Алпи и загризана от съвестта, че не е помогнала на семейството на бедната си сестра, кани племенницата си Кристине в курорта Енгадин. Девойката пътува в трета класа, зъзне в огромния вагон, на гарата никой не я чака, качва се в автобуса на хотела, сама носи куфарчето си, изглежда като слугиня. Във фоайето на хотела първо са обслужени заможните господа и жените им. Едва тогава лелята забелязва окаяната си племенница.

Веднага се заема с преобразяването на външния и вид. Представя я на обществото в хотела и всички я приемат като богата наследница от рода фон Болен, каквато е фамилията на лелята. Никой не подозира за мизерния произход на момичето. По природа Кристине е жизнерадостна, общителна, природно интелигентна и много бързо успява да омае богаташите.

Опиянението от промяната във външността, поведението, обкръжението и е поразително. Следват разходки с разкошни коли, пазаруване в елитни магазини, вечери, танцови забави и всякакви други забавления, типични за живота на богатите. Кристине много бързо свиква с новия си живот и е направо шеметна, неудържима. Дори се очертава изключителен кандидат за женитба - млад немски инженер. На неговата благосклонност се е надявала и американска студентка, която не може да преглътне популярността на Кристине в обществото и решава да разнищи произхода и. Така на бял свят излиза истината, че тя не е фон Болен, а най-обикновено селско момиче.

Лелята се страхува да не се разкрие нейното минало (била е манекенка и любовница на богат женен мъж) и скорострелно, без всякакви обяснения, отпраща Кристине. Тя напуска света на богатите с куфарчето и още по-нещастна, защото вече е вкусила от опиянението на промяната. У дома, в селцето пак я посрещат мизерията и ежедневната тъпота. Майка й умира.

Един ден Кристине решава да посети сестра си във Виена. При нея се запознава с приятел на зет си, с когото той е воювал по време на Първата световна война. Фердинанд наскоро се е върнал от плен от Сибир.

Положението му е изключително окаяно. След рухването на Австро-Унгарската империя изведнъж се оказва, че не е гражданин на Австрия и няма право на военна пенсия, въпреки че се е сражавал на фронта. Мечтаел е да стане архитект, но едва свързва двата края като общ работник по строежи.

С Кристине се сприятеляват. Срещат се всяка неделя във Виена, но няма къде да отидат. Бродят по улиците, нямат пари за заведения. Една нощ наемат стая в долнопробен хотел и Кристине е изплашена до смърт от проверката на полицията, сметнала я за проститутка. В края на есента Фердинанд остава без работа и един ден посещава Кристине в пощата. Съобщава и, че е решил да се самоубие, защото не вижда за какво повече да живее в мизерия и тъпотия. Нищо не може да промени, безсилен е. Кристине решава да постъпи по същия начин и двамата съставят план за самоубийството си. Докато си говорят как точно ще се самоубият, Кристине подрежда книжата в пощата и съответно брои парите от касата, за да ги впише в съответните документи и да остави всичко в пълен ред. Тогава на Фердинанд му хрумва идеята, че след като държавата ги е ограбила най-спокойно и ги е лишила от младостта им, без да се погрижи за тях, то те могат сами да си вземат полагащото им се и предлага да ограбят касата на пощата. След една седмица се срещат във Виена и Фердинанд представя подробно разработен план за грабежа, бягството и живота им след това. Кристине само трябва да каже "Да" или "Не". Тя казва "Да", убедена, че за тях това е Промяната.