Френска сюита

През 1941-1942 г. Ирен Немировски предприема амбициозно дело – произведението "Френска сюита". Първата част, "Буря през юни", представлява поредица от картини, изобразяваща разгрома във Франция във войната. Втората, озаглавена "Dolce", е написана под формата на роман.

Немировски мечтае за книга от хиляда страници, изградена като симфония, но разделена на пет части. Използва като модел "Петата симфония" на Бетховен. В творбата си тя безмилостно обрисува портрета на малодушната, победена окупирана Франция, като сътворява изключително трезва фреска, онагледяваща снимка на ситуацията: пътища, масово бягство, селца, завладявани от изтощени и прегладнели жени и деца, борещи се да преспят на най-обикновен стол в коридора на селски хан, натоварени с мебели, дюшеци, завивки и кухненски съдове коли, останали без бензин насред шосето, едри буржоа, отвратени от простолюдието и опитващи се да спасят скъпоценни дреболии, кокетки, изоставени от любовниците си, бързащи да напуснат Париж, немски войници, настанени в буржоазни домове и флиртуващи със самотните френски вдовици, и едно скромно семейство, което напразно се опитва да открие сина си сред влачещите се по пътищата победени войници или сред хаоса на военните конвои, отвеждащи ранените в болница...

Както и "Господарят на душите" (Леге Артис 2007), и тази книга е написана толкова талантливо и завладяващо, че човек би искал тя да не свършва.

"Боже мой! Какво ми стори тази страна! Но тъй като тя ме отхвърля, ще я преценяваме студено, ще я гледаме как губи чест и живот. А останалите, какви са ми те? Империите загиват. Нищо няма значение. Да се погледне от мистична или от лична гледна точка, е все едно и също. Да запазим хладнокръвие. Да калим сърцето. Да чакаме."

"Ако искам да направя нещо впечатляващо, няма да показвам мизерията, а благополучието до нея… Да! Трябва да го постигна чрез противопоставяне: една дума за нищетата, десет – за егоизма, низостта, класовия дух, престъплението. Нищо друго не може да бъде толкова изискано! Но е вярно, че и аз дишам тази атмосфера. Лесно е да си представи човек натрапливата мисъл за храна."

"Действително, това е като в музиката, в един момент се чува оркестърът, в друг – само цигулка. Поне така би трябвало да бъде... Това, което ме интересува, е историята на света." - Из Бележки на И. Н. за книгата

Ирен Немировски е родена в Киев в заможно семейство на украински евреи. Научава френски език още в детските си години, говори свободно няколко езика. Започва да пише на четиринайсет години. Първият й роман "Давид Голдер" веднага я превръща във фигура в света на литературата. Семейството живее в изгнание в Париж, където Ирен Немировски завършва литература в Сорбоната и среща Мишел Епщайн, омъжва се за него, имат 2 дъщери.

Въпреки, че е известна, богата и дори покръства себе си и децата си, влюбената във Франция и във висшето й общество Ирен Немировски няма да получи френско поданство и по време на Втората световна война ще бъде принудена да се крие със семейството си в малко селце в Бургундия, без право на работа. Продължава да пише. Арестувана е през 1942 година и скоро след това убита в лазарет в Брикенау. През същата година е арестуван и убит в Аушвиц и съпругът й. Въпреки преследванията двете им момиченца оцеляват и спасяват ръкописи, снимки и документи на майка си. Романът "Френска сюита" излиза едва през 2004 г. и отличен с наградата "Рьонодо" като най-значимото произведение, описващо Втората световна война, наред с "Дневникът на Ане Франк".