Изкустителки и артистки

Тях ги има, откак Япония съществува. Това са жените, чийто занаят е да развличат мъжете. Но от XI до XIII в. те имат особен статут. Все още не са затворени, подобно на бъдещите гейши, в „кварталите на удоволствията“. Организирани в самостоятелни групи, те чакат на пристаните за лодки или на спирките по пътищата клиенти от всички социални слоеве: благородници от императорския двор, имперски служители, тръгнали на обиколка, понякога странстващи монаси. Някои от тези жени са канени от изключително високопоставени личности, за да разнообразяват пиршествата им със своите песни и танци, или пък да ги учат на изкуството на пеенето, чиито признати повелителки са те. Според някои предания понякога на таланта им се наслаждават дори божествата.

Куртизанките далеч не са били хулени или презирани; образованите са им се възхищавали, поетите са ги възпявали, а монасите са размишлявали за съдбата им. С помощта на множество текстове, събрани, преведени и анализирани от признатата специалистка по старояпонска литература Жаклин Пижо, могат да се проследят кариерата и съдбата на много от тези жени и да се очертае мястото, което те заемат в обществото. Авторката дава на читателя възможност най-вече да чуе мнението на техните съвременници, както мъже, така и жени: книгата предлага преди всичко история на репрезентациите за тях.

Отвъд фигурата на куртизанката се очертават разбиранията за сексуалността и брака в тогавашното японско общество, за мястото на желанието в будистката антропология, както и опитите, правени в някогашна Япония за реабилитиране на развлечението в една религиозна перспектива.

Любопитно за българския читател е, че той ще намери тук първи преводи на български език на откъси от известните средновековни японски саги и на много други неподозирани от него произведения на изящната словесност.

Заслужил професор (професор емеритус в университета Пари-7 – Дьони Дидро), Жаклин Пижо е публикувала множество трудове, посветени на литературата на Стара Япония.