Стъкленият замък

Истинска житейска история за силата на духа и личния избор!

„Стъкленият замък“ проследява изпълнения с превратности живот на авторката. Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Майката е потомка на заможно тексаско семейство, учител по професия и художник по призвание. Тя е добре образована, запозната с най-големите световни писатели и философи и напълно отдадена на изкуството си. Бащата е харизматичен и ерудиран, увлича се от квантова физика и технологии, от геология и литература. Той обаче се задържа по-дълго на масите за покер и в кръчмите, отколкото на която и да било работа. Майката рисува по цял ден и мечтае да получи признание за таланта си, а бащата чертае планове на изобретения, които ще ги направят баснословно богати (например машина, която ще отделя златото от скалите). Когато сметките се натрупат и кредиторите започнат да ги притискат, семейството просто се качва в колата посреднощ, отива на ново място и започва отначало.

Семейство Уолс живее в ужасна бедност, децата понякога с дни наред няма какво да ядат, но пък иначе разговарят за изкуство и философия, за наука и психология. Парадоксите в семейството са поразяващи: на четири години децата вече знаят да четат, но не ходят на училище; децата спят в кашони на пода, а майка им купува пиано, за да поддържа духа им бодър; децата ходят гладни и окъсани, но родителите отказват да кандидатстват за помощи, тъй като това ще нанесе непоправими щети върху психиката им; живеят без ток, отопление и течаща вода, но майката отказва да продаде старинните си бижута, защото било въпрос на самоуважение; живеят на улицата като бездомници, а притежават земя за милиони в Тексас.

Образите на майката и бащата са толкова многопластови, че е трудно да се изгради еднозначно отношение към тях. Когато нямат пари за коледни подаръци, бащата завежда всяко от децата в пустинята, за да си избере звезда, която ще си е само негова. И пак той открадва парите, които децата месеци наред спестяват от собствения си труд, за да си купи алкохол. Според майката: Животът е приключение; това, което не ни убива, ни прави по-силни. Няма нужда да ходят на лекар, защото това само би ги изнежило, или да помага на децата си – те ще се учат от собствените си грешки. Затова няма проблем, че стените на апартамента, в който живеят, са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат за това) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). Децата са научени сами да се грижат за себе си: ядат от кофите за боклук в училище, събират дърва в гората, оцветяват кожата си в черно, за да не личат дупките по дрехите им. Без да падат духом, те работят упорито, за да съберат пари и да избягат от този живот. Едно по едно, децата се преместват в Ню Йорк и всяко от тях постига успех в професията, която си е избрало. Не след дълго обаче родителите им се появяват на прага, без средства и желание за препитание. И въпреки че децата правят всичко възможно да помогнат на родителите си, те все пак се оказват на улицата. А защо не? – пита майката. – Да си бездомен е приключение! Стъкленият замък, който бащата обещава да построи, когато станат баснословно богати от неговите изобретения, е метафора за безплодните мечти, неподплатени с усилия. Това е книга за силата на духа, за решимостта да надделееш над обстоятелствата и смелостта да следваш пътя, който си си начертал.

"В някои моменти „Стъкленият замък“ ще ви остави без дъх, в други ще ви изпълни с гняв, а на финала ще ви остави зяпнали от изумление." - Нешънъл Ривю Онлайн

"Не мислете, че можете да оставите „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс, след като сте прочели първите няколко страници... Книгата е едновременно забавна и тъжна, леко чудата и изпълнена с любов. Бях невероятно запленен от нея." - Доминик Дън, автор на „Така живеехме тогава“