Майор А. П. Никол (2024) За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г. Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. Превод от английски: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София.

Уважаеми читателю,

Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г.. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история.

През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на Балканите:

„Българският народ, макар и да е под турско иго, и да се е преселил много при падането си във Влашко, Богданско, Немско, и най-вече в Бесарабия, Крим, и другаде в Русия, от него обаче в отечеството му е останало значително число, превъзхождащо всички други народи, живеещи в европейска Турция. Днешните му жилища се простират: от сегашната граница на сръбското княжество от Радуевац, където река Тимок се втича в Дунава, по цялото крайбрежие на тази река до устието ?, което се втича в Черно море на мястото наричано Солина, а оттам по цялото черноморско крайбрежие чак до Босфора, по Руманската (тракийската) страна, оттам по крайбрежието на Мраморно море, Дарданелите, и крайбрежието на Бяло море (Средиземно) до град Солун, като включим крайбрежните градове, където обитават смесени българи с преселници римогърци, турци, арменци, евреи и цигани, вътрешните градове и села се обитават преимуществено от чисти българи. От Солун до Атонската планина, също така, повечето обитатели и туземният народ са българи. От Атонската планина, по почти цялата наречена Тесалия до залива Артъ, и оттам по Юнаническо море, през Албания до Нови пазар, град лежащ в Босна, а оттам към Запад до днешното сръбско пограничие, което започва близо от Крушовиц, до гореспоменатата река Тимок, където се влива в Дунав. По всички тези места, като изключим неколцина римогърци, погърчени арбанаси, турци, евреи и цинцари (хромовласи) всички други, ако ги попиташ: какъв сте народ вие, те казват: българи, или бльгари, или бугари. А, ако ги попиташ на какъв език говорите, те отговарят: български, бльгарски, бугарски. Освен тези българи има и други българи, обитаващи и в самата Морея (Пелопонес, б. изд.) и в Мала Азия. А в днешното сръбско княжество, от Крушовиц до Смедерево, почти всички села са населени от родом българи и говорят още български език. Около Белград (който винаги е бил старобългарски град) се намират повече от 20 знаменити български села, а именно: Мокри лук, Винча, Мириево, Сланици, Велико село, Железник, Бела вода, Княжевец, Вишница, Болич и село Пали лука, което се държи от самия Белград. Тези българи са съхранили езика си, народното си облекло, обреди и стари обичаи. А окръжията (нахии), които в последно време княз Милош е откъснал от Видинската област и е присъединил към сръбското кнжество, които се наричат Крайна - те почти всичките са българи.“