Тракийските племена отвъд Дунав

Книгата, която държите в ръце, уважаеми читатели, е специална книга. Тя е писана доста отдавна, поради което днес е почти неизвестна. Изследователят разглежда събития и проблеми, свързани с историческата съдба на населението от Източна Европа, в това число и на нас, българите. Издадена е през далечната 1851 година, а това е дълго преди възраждането на Третото българско царство, преди Кримската война даже, и отразява едно различно и малко познато научноизследователско отношение към етническата и политическата биография на Балканите и земите на север от тях.

Авторът на тази студия - Александър Дмитриевич Чертков, е бил участник във войните през 1812 и през 1828-1829 година, а след това се отдава на изследователска дейност като археолог и историк. Завоюва безспорен авторитет през годините и стига до подпредседател, а после и председател на Императорското историческо общество в Русия. Неговото изследователско дело е голямо, неговата библиотечна сбирка е огромна и много известна, а колекцията му от заглавия в раздел Россика, едно от неговите житейски пристрастия, е уникална в областта на славистичните издания и изследвания.

Предприехме издаването на този текст днес, през 2011 година, отново, и то в двуезичен вариант в едно книжно тяло - на български език студията, и в оригинал на руски език, студията и бележките към нея. Надяваме се с този почти непознат и за професионалните историци и за широкия кръг читатели на историческа литература текст, да отговорим на някои от въпросите, които си задаваме и до днес, свързани с нашия произход, съдбата на нашия народ и нашата държава през вековете. Надяваме се да отговорими на други въпроси - как са мислили например изследователите историографи, преди век и половина, и повече, в Русия и в Европа, защото и самият Чертков е живял в Австрия, Швейцария и Италия. Интересно е как са ни описали нас, българите, в техните произведения по това време.

Александър Дмитриевич има по-различно виждане от това на историографите - негови съвременници, а и по-късно работилите учени, популяризирали и днес доминиращата теория за произхода на славяните, движението на техните племена, формирането на техните езици, образуването на техните държави.

Тази книга е част от голямото изследователско наследство на Александър Чертков, но тя е част и от едни от най-интересните славистични изследвания на онова време. Към групата на учените с по-различни гледни точки в областта на историческата славистиката, допълващи или кореспондиращи с изследователските заключения на Чертков, ще споменем автори като княз Михаил Оболенский, Фадей Воланский, Егор Классен, Себастиано Чампи. За съжаление техните многогодишни усилия са пренебрегнати от други учени, създали съвременната научната мода, под натиска на формираните политически интереси. Така обрекли тези забележителни автори и техните трудове на забрава.

За нас, съвременните българи, непримирими с неясните и несъстоятелни теории за произхода ни, изследванията на тази група от учени от началото и средата на XIX век заслужават особено внимание. Те внасят различно мислене, друга логика, други принципи и друго тълкуване на изворите, останали от античните и ранносредновековните автори, с което картината в историята се променя значително. Може би дойде времето да се върнем към техните произведения, да си припомним тяхната логика и техните гледни точки. Така ще обогатим собствената си представа за тези ранни за европейската цивилизация времена, ще си създадем по-точна и по-ясна картина за произхода и движението на населението в цяла Източна Европа, защото това засяга и нашата история, и нашата съдба.

В анализа на изследването, което ви предлагаме, изниква и въпросът за терминологичната точност. Терминът славяни например Чертков не употребява последователно. Той използва словени успоредно със славяни, което показва, че го употребява служебно, по възприето към момента популярно приложение, или по презумпция за еквивалентност. Но понеже той работи главно с имената от така да се каже „предславянския" период, т.е. траки, гети, даки и др., не е трудно читателят да се досети, че обобщаващата терминология е с по-късен произход. Така или иначе, не е лесно да се дискутира по темата, защото руската имперска позиция вложи много енергия в славянската доктрина, а по много особен начин всичко това е свързано и с немската историографска школа. Между двете школи и колегии има стари и трайни връзки, но има и някои парадоксално, на пръв поглед, появили се противоречия. Не е ли странно, че руският историк от немски произход Классен, оспорва Байер, Милер, Шльоцер, много известни немски историографи, нарича ги недобросъвестни лица, и по повод на техните концепции и коментарии върху руската история казва, че „историята не е длъжна да бъде панегирик, но няма да им позволим да превърнат руската история в сатира". Това още повече ни задължава да бъдем особено внимателни към различните тези и хипотези, различните трактовки на събитията и тяхната мотивация, особено когато те засягат историята на Източна Европа и Балканите.

Макар и спокойно звучаща, „Преселението на тракийските племена отвъд Дунав..." възбужда от днешна гледна точка много голямо вълнение. Нима всичките тези много логични връзки, които Чертков извежда в студията, не са били достояние и повод за положителна реакция на следващите поколения историографи, нима изследванията на Чертков и учените, развиващи тракийската теория, не са убедили аудиторията в правдоподобността на тезите си, нима тяхното отношение към историята на Европа загуби актуалност и резон така изведнъж в събитията по подготовката на Кримската война?

Българският читател се интересува, разбира се, от съдбата на собствения си народ, и когато стане дума за траки, гети, даки, мизи, одриси и т.н. не е безразличен. Ето защо тази студия, макар и малка, макар и с някои наивни неточности и разминавания, прави впечатление с логичността на основната си теза -балканските траки мигрират на север, подгонени от развилнели се завоеватели по техните земи.

От издателя