Владетелят на стара Велика България

Историците ни разпознават Ирник като име от втория период на българската история според Именника на българските владетели. Мнозина изследователи го идентифицират с Ирна/Ирнах – най-малкия син на Бича Божи Атила. Колкото и оскъдни да са сведенията за него, народната памет е съхранила образа му като детето юнак от българския епос. И не само в епоса, а и с живота си той остава бележит със своите дела в българската история като създател на Стара Велика България – държавата, чието име е просъществувало най-дълго на Стария континент, близо две хилядолетия.

    Колко велик и славен е бил Ирник за времето си разбираме от отношението към неговото име. Българската принадлежност става основание в Сасанидски Иран да е наричан с името Влах, Влас, Балаш и с него да бележат влъхвите – звездобройците гадатели. И не само те, а и дедите ни – българите, стават влахи, власи и валаки! Името му Слав полага основата на етнонима славяни и началото на славянския свят.

След смъртта на Атила и разпадането на Хунската империя Ирник консолидира хунските племена в държава, покорява Сасанидски Иран и го превръща в български протекторат (484 – 488). Затова владетелите ни в Именника на българските канове са наречени асирийски царе, а гербът ни е с надпис: Крал на халдеите!

Безспорна заслуга на Ирник е и мащабното заселване на българи на Балканите, както и славянизацията на племената, обитавали Източна Европа и попаднали в полето на българското културно влияние.

    Обречени с векове на забрава имената му Ирник, Бел-Кермек, Волгер, Волх, Влах, Влас, Слав; делата му и създадената от него първа българска държава – Стара Велика България, подобно на вълшебната птица феникс днес започват да се възраждат за нов живот. И единствено от нас зависи дали и доколко ще съумеем да запазим и името си, и достойнството си, и свободата си!