Иван Вазов и неговите близки

Книгата е написана, за да разказва и запазва родовата памет и история. Пресъздаваща епоха. Чете се бързо и искаш непременно да прелистиш някои пасажи отново и отново. Книгата е както за всички, така и много лична. Защото е плод на ярките и картинни спомени на Вера Вазова – дъщеря на ген. Георги Вазов и племенница на Иван Вазов.

Тя умее да разказва увлекателно, проследявайки Вазовия род до дълбоките му корени. Вера Вазова се обръща към записките на баща си и на другия именит генерал в рода – Владимир Вазов, за да нарисува по-пълноценно картината на стария Сопот, да свърже нишките в разказите на Ана Минчова (баба на генаралите и народния поет) за фамилията.

Вера Вазова, освен добър разказвач, е и музикален педагог. Това навярно дава отговор на въпроса защо книгата е толкова подредена и звучаща без нито един грешен тон. “Иван Вазов и неговите близки” хармонично пренася читателя от Сопот в София, от времето на османското владичество до годините след Освобождението.

Книгата е различен поглед към личността на Иван Вазов и целия род. Защото Вера Вазова разказва не за народния поет, а за чичо си Иван. Гордите генерали за нея са татко и чичо. Елисавета Консулова-Вазова е не просто първата българска художничка, направила самостоятелна изложба. Тя е чинка Ветка, за която Вера Вазова говори с много любов.

За Иван Вазов и многобройната фамилия са изписани хиляди страници през годините. Творчеството на поета е обект на цели трудове. Военното дело на генералите Георги и Владимир е анализирано многократно. Няма представител на Вазовия род, който да не е оставил ярка следа в обществения живот и да не е писано за това. Но тази книга е различна, защото е безценно да научиш от първа ръка какво е усещането да играеш “Ревизор” като дете вкъщи, а Иван Вазов да е сред публиката. Или да рецитираш пред него и проф. Иван Шишманов, докато сълзите ти бликват от вълнение.