Отдалеч - 15 истории за Китай, разказани на български от едно китайско момиче

„Отдалеч“ - 15 истории за Китай, разказани на български от едно китайско момиче

„Отдалеч“ е разказ, написан у нас и на български, но завеждащ ни отвъд пределите на познатия ни свят. Йен-и Джен или Илиана както я наричат ни потапя в непозната територия на китайската душевност. Но срещата с тази интересна и далечна култура ще премине през тази с обикновения човек - и модерния и този, който принадлежи на миналото. Ще изпитаме заедно с него и радост, и жал, и страх, и обич. Авторката включва в този сборник 15 разказа - различни едни от други и близки, защото независимо дали ни представят обществени събития или лични изживявания, то няма как да не усетим уважението и нежността на писателката. От снежната катастрофа в Южен Китай до нормален учебен ден в една прогимназия; от разговорите между двама редови полицаи до семейна драма по време на карантината заради епидемията от коронавирус; от историята на най-обикновен младеж, който работи на пълни обороти в модерен китайски град, до съдбата на възрастна поетеса, муза за младежите от миналото поколение…


Откъс от разказа „Оранжево“:

Като се вгледах в лицето, веднага я познах – тя е онази поетеса, която беше идол на всички емоционални младежи от миналото поколение, които обичаха изкуството и имаха енергия за любов и живот. Пишеше предимно любовни стихотворения, но имаше и няколко гениални – за утопичния свят на младостта и за надеждата към бъдещето. Един от нейните стихове беше любим на майка ми: В крайна сметка ще остарее това поколение, / но винаги ще живее младостта. Тя постепенно беше спряла да пише, излезе от литературните кръгове и се ожени за един неизвестен художник. Беше красива и със своя талант беше муза за младите си фенове, затова тогава всички тъгуваха за нейното оттегляне. Бяха минали много години, през които не се беше чувало нищо за нея, но напоследък някой пусна няколко снимки на тази остаряла поетеса в социалните мрежи. На тях изглеждаше като обикновена възрастна жена – возеше се в метрото с премрежен поглед, ядеше самичка рамен в ресторантче на ъгъла на улицата, пазаруваше в магазина с голямото намаление, решаваше кръстословиците от вестника на автобусната спирка или се пазареше на пазара – ето обяснение за торбичките със зеленчуци. Снимките бяха поствани точно с онзи известен стих: „В крайна сметка ще остарее това поколение”. На мен тази публикация ми изглеждаше подигравателна, беше пошло и дори малко жестоко да използваш така човека. Забелязах, че изкуствените бисери на ластика ѝ бяха същите като на снимките.