Там там

“Там там” е част от нова вълна индианска литература. Томи Ориндж е сред писателите, които експериментират с формата и преосмислят стереотипите за живота на индианеца, затворен в миналото или в резервата. Романът проследява живота на 12 герои, чиито животи се преплитат по най-неочакван начин, а читателят постепенно открива свързващите ги нишки. Героите накрая се събират на Голямото оукландско пау-уау - традиционна сбирка, която събира индианци отблизо и далеч, помага им да общуват и да изразят себе си. Да бъдат заедно. 

"Градските индианци са поколението родено в града. Движим се отдавна, ала земята ни следва като спомен. Градският индианец принадлежи на града, а градовете принадлежат на земята. Всичко тук съществува във връзка с всяко друго живо или неживо същество на земята. Всичките ни отношения. Процесът, който превръща дадено нещо в сегашната му форма – химична, синтетична, технологична или друга – не превръща съответното нещо в продукт, откъснат от живата земя. Сгради, пътища, автомобили – не са ли и те част от земята? Да не би да са донесени от Марс, от Луната? Или е защото са обработени, произведени и използвани от нас? Толкова ли сме различни? Нима в един момент не сме били нещо съвсем друго, хомо сапиенс, едноклетъчни организми, космически прах, неясна квантова теория отпреди Големия взрив? Градовете се образуват по същия начин както и галактиките. Градските индианци се чувстват у дома си, докато се разхождат в сянката на сградите в центъра. Познаваме силуета на сградите в центъра на Оукланд по-добре от очертанията на коя да е свещена планина, секвоите в градския парк – по-добре от дърветата в коя да е гора сред природата. Познаваме шума на трафика по-добре от ромона на реките, грохотът на приближаващ влак – по-добре от вълчия вой, миризмата на газ, прясно излят цимент и горяща гума – по-добре от мириса на кедър, салвия и традиционен хляб, който даже не е традиционен, точно както и резерватите не са традиционни, но всъщност нищо не е, всичко идва от нещо, което е било преди, което някога е било нищо. Всичко е ново и обречено. Возим се в автобуси, влакове и коли през, над и под равнини от бетон. Да бъдеш индианец никога не е означавало да се завърнеш към земята. Земята е навсякъде и никъде."

Дизайн на корицата: Люба Халева
Превод от английски: Велин Кръстев