Поезия и познание - Александър Геров

Александър Геров е роден на 15 май 1919 г. в София. Пише от малък, негови стихове са публикувани първо в ученически издания, а по-късно и във в. „Заря”, „Литературен глас”, „Светлоструй”, в сп. „Изкуство и критика” и „Златорог”. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944-а, заради която е арестуван. След това работи като редактор в Радио София (до 1952), в сп. „Киноизкуство” (1953-1955), в. „Кооперативно село” (1963), в редакция „Фокус” към Българска кинематография и в издателство „Български писател”.

Поезията му е различна, подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките „Ние хората” (1942), „Два милиарда” (1947), „Най-хубавото” (1958), „Приятели” (1965), „Свободен стих” (1967), „Любовна лирика” (1983), „Внезапни стихотворения” (1986), „Книга за Тамара” (1991), както и на сборниците с проза „Усмивка под мустак” (1960), „Щастие и нещастие” (1963), „Фантастични новели” (1966). Умира самотен и болен на 78 години, за да отлети към звездите, на които приживе посвещава толкова много стихове… И остава в литературната ни история като „най-странният измежду всички поети, които е раждал българският Космос”.

Книгата съдържа текстове от националната научна конференция, организирана по повод 100-годишнината на Александър Геров (1919–1997) от департамент „Нова българистика” на Нов български университет на 16 май 2019 г. На фокус са поставени както характерни особености на поетиката, отделни книги и стихотворения, доминиращи теми и идеи в творчеството на големия поет, така и спецификата на неговото езиково поведение, търсенията му в други жанрове извън лириката, изпитанията на конкретното му съществуване като човек и поет, изборите, пред които е бил изправен. В специален дял „Критически архив” са събрани рецензии, статии и портрети, които са ключови за възприемането и тълкуването на творчеството на Александър Геров през годините.Поезия и познание:

Александър Геров