Много лошо момиче
Автор: Алафеър Бърк, Мери Хигинс Кларк
Издателство: Бард
Година на издаване: 2019 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 288
Тегло: 310 гр.
Автор: Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев, Спиридон Габровски
Брой страници: 138
Корици: меки
Размери: 14,5х21 см
Сигурно плащане/с наложен платеж или с банков превод/ и защита на личните ви данни.
Бърза и сигурна доставка до адрес, офис на куриера или до автомат кутия.
Лесно връщане на продукти съгласно условията на магазина/до 14 дни от доставката до вас/.
На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше (за това). И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме, сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски в своя летопис пише така: от шестия син Иафетов – Мосох – произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз: обаче някои не се съгласяват; едни (казват), че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други (казват че) от Догорм, брата на Рифат; а трети (казват че) от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа.
А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава.
В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 (986 преди Христа) и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая (земя) Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик . А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 (=723 преди Христа), се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя ; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе (земята) на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга – болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите – серби. Всички тези народи са иллирически.
За това свидетелстват древните летописи: „Буфиер франзиский, георграф , говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик сега се зове Славония“. И пак Бароний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика , сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарский посред Болгария. И пак унгарския летопис говори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.
Тук Скарг отстъпва малко от Барония, за древността на нашия славянски народ говори така: „даже до тази година беше възможно да се съмняват какъв е този народ, който се нарича слави или склавини, или словене, или болгаре, или беми, за тях се споменава в летописите отпреди няколко столетия, като че и са се заселили в Тракия близо до Константинопол и гърци и далмати, и в други страни, даже до Панония и Иллирия, дето сега е венгерската земя, но и до тази година като идваме и като четем французките летописи, не можем да се съмняваме, че тези народи са наши: полски чешки, руски, словенски, болгарски, харватски, далматски и прочие. Понеже немците и до сега наричат чехите „бенами“, и това е името на техния вожд – Лион. Приемаха за начален този народ, и нашият, рече, такова подобно име имаше. И за удобство се разбра, че от тези страни произлизат тези народи, дето сега е полската, чешката, руската и московската земя, даже до Волга – от нея (са произлезли) волгаргите или както се наричат болгари; и там, в източните страни дето се умножиха, тук отново отчасти се върнаха тия народи в първото свое поселение. Сиреч: когато бяха изгонени от Трояна кесаря , дойдоха в Русия. По времето на Уалента се завърнаха, искащи своето отечество и колко войни водиха с гуните, които сега се наричат венгри, показвайки древните свои, (полстии) предели; и съседство имаме с тях“. Това пише Скарг.
Автор: Алафеър Бърк, Мери Хигинс Кларк
Издателство: Бард
Година на издаване: 2019 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 288
Тегло: 310 гр.
Автор: Владимир Мегре
Издателство: Хелиопол
Издание: меки корици
Брой страници: 142
Тегло: 161 гр.
Възраст: 1+
Автор: Колектив
Издателство: Пух
Година на издаване: 2023 г.
Издание: мека корица
Брой страници: 8
Тегло: 200 гр.
Възраст: 4+
Автор: Жан дьо Лафонтен
Издателство: Театър "Пан"
Година на издаване: 2016 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 12
Тегло: 85 гр.
Автор: Кристен Калихан, Саманта Йънг
Издателство: Orange Books
Година на издаване: 2022 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 344
Тегло: 380 гр.
Възраст: 3+
Автор: Колектив
Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2025 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 24
Тегло: 100 гр.
Възраст: 5+
Автор: Mojang
Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2022 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 96
Тегло: 200 гр.
Автор: Иван Тонов, Ирина Шаркова, Веселин Златилов, Мария Христова, Донка Капралова
Издателство: Регалия 6
Година на издаване: 2017 г.
Брой страници: 312
Корици: меки
Тегло: 398 гр.
Размери: 16.5 / 24 / 1.8 cм
Автор: Джеси Бъртън
Издателство: Сиела
Година на издаване: 2023 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 372
Тегло: 410 гр.
Автор: Том Егеланд
Издателство: Персей
Година на издаване: 2024 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 512
Автор: Морган Скот Пек
Издателство: Кибеа
Година на издаване: 2024 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 304
Тегло: 400 гр.
ПРОДУКТЪТ ВРЕМЕННО НЕ Е НАЛИЧЕН!
Автор: Петър Берон
Издателство: Изток-Запад
Издание: Мека корица
Брой страници: 360
Тегло: 450 гр.
Автор: Джуна Уоутан
Издателство: Аратрон
Година на издаване: 2024 г.
Издание: меки корици
Брой страници: 253
Тегло: 295 гр.
Коментари (0)