Шато край реката

февруари 1900 г., Ла Рошел

Така ми се иска да мога да напиша на тези страници в дневника си, че ус­пях да стигна навреме и че като ме видя на кея, Тома скочи от кора­ба на мига, за да ме притисне в обятията си. И че се обяснихме и всички недоразумения се разсеяха. А после се оженихме и имахме много деца.Но животът, уви!, не е роман.

Изпуснах кораба. Изпуснах го само за ня­колко минути. Когато стигнах до кея, крещейки като луда къде е корабът за Ню Йорк, той вече бе напуснал пристанището, града и Франция и отнасяше Тома  към другия край на света.

в наши дни, Шандьоние на река Виен

Американката Александра Доусън открива избледняла снимка на своята прапрабаба Габриел, с която много си приличат.

Фотографията е направена преди повече от сто години във френски замък. Фирмата, за която работи Александра, възнамерява да създаде клон във Фран­ция за производство на местни вина. Младата жена заминава в командировка със задачата да проучи условията, но и с намерението да открие миналото на своя род, което я отвежда в очарователното провинциално градче Шандьоние, разположено насред долината на Лоара. Тук неустоимо я привличат и многобройните дюкянчета за книги по протежение на кейовете на реката, и малкият каменен мост, и старата тепавица, и лозята наоко­ло, и  рушащото се шато, което разпознава от снимката. Въпреки че настоящият му собственик мосю Сарказъм я посреща враждебно и се държи арогантно (а е толкова привлекателен!), тя решава да остане, за да помогне за спасяването на замъка и да продължи проучванията на родословието си. Така попада на дневника на Габриел.

Алекс е пленена от красивата любовна история на Габриел и Тома и от силата на чувствата им. И продължава да си задава въпроса какво се е случило с тях и дали и тя някога ще изпита страст, подобна на тяхната…

Превод: Радка Митова