Невъзможният път

През 1988 г. обаче Дончо Папазов тръгва с дървената яхта "Тивия" по Невъзможния път, за да го измине по български - на юг от "ревящите четиридесет" градуса южна ширина, където ветровете и вълните са чудовищни, през полярната зима, сам и без нито една спирка. Звучи страшно, защото е такова.

Тринайсетметровата "Тивия" претърпява два нокдауна (преобръщане на плавателния съд настрани), първият от които причинява сериозни щети. Двигателят на яхтата се поврежда още в началото на пътуването, така че Дончо Папазов плава, като разчита единствено на вятъра, платната и уменията си. Електричество ползва само за радиосеансите със свои приятели от България и с радиолюбителите от различни точки по пътя си, които са негова опора в това невъзможно плаване.

Студ, всепроникваща влага, самота, мрак... и постоянната битка с прииждащите вълни. Това е ежедневието на мореплавателя през близо шестте месеца и 19-те хиляди морски мили на тази околосветска обиколка. Но губи ли той присъствие на духа? Нито за миг. Книгата, която държите, е доказателство за това. Тя е написана по време на плаването по Невъзможния път и дава абсолютно автентична и уникална гледна точка върху преживяното от Дончо Папазов. Тя е жива, вълнуваща, изпълнена с финес, чувство за хумор и лека носталгия.

Новото издание на книгата излиза от печат по случай 30-годишнината от завършването на експедицията по Невъзможния път през 2018 г. и 80-годишния юбилей на Дончо Папазов през 2019 г.

Какво усещам, приближавайки към Великия нос? Като че ли ми е тържествено, все едно че се готвя за конфирмация. Двадесет години чакам този ден. Двадесет години се готвя за него. Нос Хорн не е само точката Хорн. Той е мъката и дързостта на всички океани пред него. Огромният път около Земята, затворен, изстрадан в опасности. За Хорн мечтаех, когато в България нямаше и помен от експедиции. По времето, когато пишеха книги за едно пускане със сал от варели и трупи по нашия бряг на река Дунав. С Джу пробихме. С нея направихме първите български експедиции.

Дончо Папазов