Да наситим своите демони

Да наситим своите демони е вдъхновена от древната тибетска практика Чод, разработена от Мачиг Лабдрон – първата жена учител по будизъм от XI век. Дългогодишен практикуващ и учител в областта на духовното знание, лама Цултрим Алионе (автор на Жените на мъдростта) заимства и доразвива идеята за работа с демоните, принасяйки я в дар на съвременния човек. Тя хвърля мост към днешната западна психика и предлага достъпен и ефективен подход за справяне с отрицателните емоции, страховете, болестите и самоунищожителните модели, като извежда радикалната представа, че за да се изцелим, трябва да храним, а не да се борим с демоните си.
Представата за демони изключва призраци, гоблини или помощници и създания на Сатаната. По правило те са творения на нашия ум, части от психиката ни, които пряко влияят на живота ни. Провокират се от конфликтите, които имаме с любими хора, от тревожността, от страха от провал, от пристрастеността към алкохол, дрога, пари и пр. Те са невидимите деструктивни сили, които постепенно започват да контролират и да ръководят съзнателния ни живот. Както сполучливо отбелязва Мачиг Лабдрон: Всяко нещо, което блокира вътрешната ни свобода, всъщност е Демон.
Техниката е проста: визуализирайки ги в конкретна форма и предлагайки им това, от което имат нужда, се освобождаваме от тях. На практика се сприятеляваме с това, което най-много ни плаши. Стратегията е любов, грижа и разбиране, а не бягство или борба с враговете. Петте стъпки на практиката ни превеждат през целия процес на трансформиране на Звяра в Съюзник, а енергията, въвлечена във вътрешния конфликт, се освобождава и се превръща в неоценим ресурс и потенциал за лично израстване.
Методът предлага изцяло нов подход за решаване на конфликти, който води до психологическа интеграция и вътрешен мир.
Вярвам, че подходът „да въвлечем врага в играта“ и да го „наситим“ представлява революционно преминаване от парадигма на доминиране към парадигма на толерантност и интеграция. Религиозните системи, разчертали бойните полета за вътрешните и външните битки, доведоха до силно поляризирани изживявания във вътрешния ни свят и във все по-плашещия свят около нас. Колкото и демони да унищожим, на тяхно място винаги ще се появяват нови; колкото и терористи да убием, на тяхно място винаги ще идват други. За да бъдем ефективни, ни е необходим нов модел, който се опира на състрадание, присъединяване и диалог. Този подход загатва невероятни хоризонти – и в личен, и в колективен план.