Черните флагове

В „Черните флагове“ Джоби Уорик прави много обстоен и обективен анализ на създаването и развитието на ИДИЛ, концентрирайки се върху историята на нейния „баща“ – Абу Мусаб аз Заркауи, – който  през 1992 г. е осъден за конспиративна дейност в Йордания и влиза в затвора, където намира духовен наставник в лицето на Абу Мохамед ал Макдиси, един от идеолозите на „Ал Кайда“. След освобождаването си по силата на обща амнистия през 1999 г. отива в Пакистан и след множество перипетии се изнася в Ирак.  И именно там си проличават истинските лидерски и организационни умения на Заркауи. За кратко време организацията му, която приема името „Ал Кайда в Ирак“,  се разраства и се активизира извънредно много – с множество самоубийствени атентати, нагнетяване на етническото и сектантското напрежение в страната, излъчване на записи на обезглавявания на заложници,  докато накрая дори  Осама бин Ладен се отрича от него.

Няколко години след въздушния удар през 2006 г., при който Заркауи е убит, лидерският пост е поет от Абу Бакар ал Багдади, професор по ислямско право,  и организацията се преименува в „Ислямска държава в Ирак“,  а после в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“.

От последните глави ще разберете защо ИДИЛ така бързо се разраства до такива неимоверни размери и защо привлича толкова много доброволци на фона на рушащата се политическа и икономическа ситуация в Ирак и в Сирия.

Прави впечатление, че Уорик много обективно разглежда инвазията на САЩ  в Ирак и негативните последици от нея,  както и опитите на  някои американски служители да влияят дори на ЦРУ, за да предоставят мотиви и оправдания за техните действия.

Понякога ще се налага да поспирате, за да преглъщате и да си поемате дъх, но определено си струва да прочетете книгата до последната страница.  Джоби Уорик наистина си е заслужил Пулицъра!