Философия на правото

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770–1831) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.

Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант - измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в. (особено периода след 60-те на 20 век се смята за „хегелиански Ренесанс“).

Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или „система“, за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като "диалектика", която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.

Хегел е роден на 27 август 1770 година в град Щутгарт, столицата на херцогство Вюртемберг в югозападната част на Германия.  Баща му, Георг Лудвиг, е служител в приходната администрация на вюртембергския херцог Карл Ойген. Майка му, Мария Магдалена Луиза, по баща Фром, е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг. Тя умира от „жлъчна треска“, когато Хегел е тринадесетгодишен. Момчето и баща му също се заразяват от болестта, но оживяват. Хегел има по-малка сестра, Кристиане Луизе (1773-1832), и по-малък брат, Герог Лудвиг (1776-1812), който изчезва по време на Руския поход на Наполеон.

На тригодишна възраст Хегел постъпва в „немско“, а на петгодишна — в „латинско“ училище. От 1776 година учи в известното щутгартско училище Gymnasium Illustre. Като младеж той чете много, преписвайки обширни откъси в своя дневник. Сред авторите, които чете, са поетът Фридрих Готлиб Клопщок и писатели, свързвани с Просвещението, като Кристиан Гарве и Готхолд Ефраим Лесинг. Обучението си в гимназията Хегел завършва с абитуриентска реч, озаглавена „Безплодното състояние на изкуствата и науките в Турция“.

През 1788 година Хегел постъпва в Тюбингенската семинария, протестантско богословско училище към Тюбингенския университет. Двама негови съученици в Тюбинген оказват силно влияние върху неговото развитие — неговият връстник, поетът Фридрих Хьолдерлин, и по-младият бъдещ философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. И тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата среда в семинарията и стават близки приятели, оказвайки силно взаимно влияние върху възгледите си. Те наблюдават с ентусиазъм развитието на Френската революция. Шелинг и Хьолдерлин навлизат в теоретични дискусии върху философията на Имануел Кант, но Хегел се държи настрана от тях. По това време той вижда бъдещето си като „народен философ“ - образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика отвлечените идеи на философите. Самият той започва да анализира критично кантианството едва към 1800 година.