Тайнствени истории - Разкази и новели

Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух.

Александр Степанович Гриневский „Грин“ (1880-1932) е изтъкнат руски писател, известен предимно със своята романтична проза. 
Творчеството му е близко както до утопията, така и до жанра фентъзи, готическия роман и литературата за свръхестественото. 
Приживе недооценен и забраняван, сега Александър Грин е един от най-четените руски писатели. 
Той е създател на уникален художествен свят, населен с идеални герои, намерили своето щастие и осъществили своите блянове, отличавайки се принципно от света в произведенията на Едгар Алън По, с когото често го сравняват.
Ражда се на 23 август през 1880 година, но съдбата му предопределя тежък живот. 
Думите го завладяват още в ученическа възраст, когато започва да пише стихове.
Недолюбван от учителите си, защото ги осмива в мерена реч, трудно се задържа в едно и също училище. 
За да се препитава, работи на кораб като златотърсач, дървосекач, общ работник... Влиза няколко пъти в затвора, мести се от град на град в търсене на по-доброто начало.

Дълго и болезнено Александър Грин търси пътя си като писател. 
През 1908 г. излиза първия му сборник „Шапка-невидимка” с подзаглавие „Разкази за революционери”. 
През 1909 г. печата „Остров Рено”. Знаменитата си „повест-феерия” „Корабът с алените платна” пише през 1916-а.

Творчеството на Грин досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан.
Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков.

Главна тема на неговото творчество става стълкновението между свободата и несвободата, проявило се особено ярко в романите му „Блестящият свят”, „Джеси и Моргиана” (1929) и „Път за никъде” (Дорога в никуда) (1930).
В резултат на това Александър Грин постепенно е отлъчен от литературата и читателите.