Организационно поведение - Новите парадигми за човешкото развитие

"Организационното поведение е в центъра на движението на нашата интелектуална и морална свързаност в съвременния свят - от нас към другите и обратно, при която създаваме себе си, но и формираме общности, чрез които осъществяваме мечтите си за пълноценно човешко развитие."

Това е същността на основните тези, разширената концептуална база и методология на анализа за организационното поведение като научна област, учебна дисциплина и приложен инструмент, отразяваща както специфичните измерения на новия тип организация или ефективните модели на управление - отчитащи закономерностите, особеностите и влиянието на личностните, груповите и културните детерминати, така и стратегиите за глобалното мислене и позитивно лидерство, обвързани с перспективата на смисъла и всекидневния ни принос за настоящето и бъдещето на човечеството.

Подобно разбиране е началото на пътя към разгръщане на истинските ни възможности за поведение, подчинено в търсене на диалог и културен синтез, към изграждане на обединителни съюзи, които да мултиплицират тоталната ангажираност за общата ни съдба. Дори светът, в който живеем, в контекста на развиващата се глобализация може да се разглежда като постоянно функционираща, обновяваща и съзидателна организация.

Доц. д-р Димитър Панайотов - в своето трето издание на тази изцяло обновена версия за човешкото поведение в организациите - поставя именно тези водещи акценти: неговата холистична природа и ролята му на своеобразна интегрираща парадигма в мениджмънта и поведенческите науки; обединяване на подходи, модели и теории - с използване на различни идеи и извличане на потенциал за хармонично съчетаване с конкретните факти от действителността; предлагане на възможности за тяхната емпирична и приложна "транслация", но и за получаване на нови знания, ценности и поведение, стимулиращи човешкото развитие.

В тази т. нар. от автора "лаборатория" за човешко развитие се прилагат подходи в обучението - модел КЕП (когниции - емоции - психомоторика), отразяващи и въздействащите механизми на методическото измерение "наука-изкуство". Комбинация от смислови компоненти и инструментариум за въздействие, подчинен на по-силното присъствие на изкуството, естетическите критерии за възприемане и съпреживяване на познанието, фокусирани върху голямата загадка - движещите сили на човешкото поведение, но и вариантите от интерактивни, многоаспектни анализи при вземане на оптимални решения.