Ребека

„Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли” – с това култово изречение започва „Ребека”, един от най-обичаните романи на всички времена. Участниците в „Голямото четене” на Би Би Си, общо към един милион души, го поставят на 14-о място в съкровищницата на англоезичната литература, а ненадминатият майстор на съспенса Алфред Хичкок, екранизирал много от книгите на Дафни дю Морие, се вдъхновява от „Ребека” дотолкова, че снима по нея филм, донесъл му единствения „Оскар”. Скоро очакваме и новата екранизация на киностудията на Стивън Спилбърг „Дриймуърс”.

Трудно е да се каже на какво точно се дължи магнетичното въздействие на романа: дали на готическите елементи, които те държат в напрежение до последния ред, дали на вълшебството, обгърнало величественото имение Мандърли на морския бряг в Корнуол, дали на вледеняващите тайни и призраците от миналото, на които се натъква една млада жена в стремежа си към споделена любов. Но по думите на Стивън Кинг Дафни дю Морие ни е дала в тази велика книга скалата, по която днес всеки може да измери силата на чувствата си.

***

Дафни дю Морие (1907–1989)е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутия актьор и мениджър на театрална трупа сър Джералд дю Морие и е внучка на Джордж дю Морие, писател и художник. Обича да чете още от малка и попада в плен на въображаеми светове, дори си създава свое мъжко алтер его. Образова се у дома заедно със сестрите си, а по-късно и в Париж.През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият ? роман „Любящият дух“. Следва биографията на баща ? и още три романа, но всъщност в литературната стратосфера я изстрелва романът „Ребека“, който я превръща в една от най-популярните писателки за времето. През 1932 г. Дю Морие се омъжва за майор Фредерик Брауниг, с когото имат три деца.Освен романи Дафни дю Морие издава разкази, пиеси и биографии. Много от нейните романи бестселъри се превръщат в спечелили награди филми, а през 1969 г. самата Дю Морие е удостоена с благородническа титла. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето ? сюжети, а след смъртта ? през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет: „Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на „истинската литература“, нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат“.