Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никого

Богато илюстрирано луксозно издание на класическото произведение на Фридрих Ницше "Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никого"

В приложението към книгата е публикувано прочутото есе на Пенчо Славейков - "Заратустра", биографиите на Фридрих Ницше и Мара Белчева и есето на сестрата на Ницше, Елизабет Фьорстер-Ницше - "Зараждането на "Тъй рече Заратустра".

За българския читател от началото на 20 в. книгата откровение на Фридрих Ницше „Тъй рече Заратустра“ се превръща в духовна реалност - част и участник в българския духовен живот. Само с това могат да се обяснят трите й превода в сравнително краткия период на следосвобожденска България: на Д. Дечев от 1905 г. (на първите й две части), на Мара Белчева от 1915 г. и на Николай Райнов от 1919 г., който през 1938 г. претърпява второ, поправено издание.

Несъмнено най-ефектното и най-силно въздействувалото от тези издания е осъщественото през 1915 г. от Хр. Г. Данов в Пловдив, на чиято внушителна титулна страница е означено „Преведе Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков” и чието мото посвещение от преводачката гласи: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен - 1904–1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“Дори и само от това посвещение, израз на признателност, може да се разбере каква роля в българската култура Пенчо Славейков е отреждал на „Тъй рече Заратустра“, наречена от него „единствената книга, новото евангелие, Ницшевата Атина, неговия Акропол”.

Не са често явление книгите, които до такава степен са преставали да бъдат моментно увлечение и до такава степен са включвани в една чужда национална литература, тъй че не е никак чудно, че и написаното от Пенчо Славейков през 1910 г. есе възхвала за Ницше е озаглавено „Заратустра“.

Исак Паси