Странните неща

Стефан Бонев, майстор на късите художествени форми, изваяни от немерена реч, е събрал в сборника си 24 разказа или две дузини, по израза на неговия редактор проф. Клео Протохристова.

Книгата представлява реалност, в която буквите и думите копират действията на своя създател, говорят от името на автора, регистрират партии и коалиции, борят се за власт, съвсем по човешки си подливат вода, замерват се с юридически аргументи и популизъм, стремят се да заемат първото място в абзаца и изречението, в заглавието на разказа и в името на книгата.

Но това е и свят, в който любовта и добротата превръщат една обикновена монета в икона. Свят, където един най-обикновен стар пън съумява да върне вярата на отчаян самоубиец и на отявлен алкохолик, а накрая да съгради дом за нов живот в прогнилата си сърцевина.

Това е мястото, където старият градски плакатаджия получава гълъб за Бъдни вечер, а договорът за ипотечен кредит се превръща в идилична рисунка, създадена от детска ръка. Но пак тук разумът охранява килията с фантазиите на автора, а най-светлите му чувства са се преквалифицирали в надзиратели на евентуални престъпни намерения.

Само на това място авторът може да се ожени за музата си, за да я превърне в свой редактор, а обещаващият доцент – университетски преподавател, да крещи из квартала, че безумно обича една от дипломантките си. И всичко това се случва, докато мрачният инспектор сънува предстоящата си инспекция при общинския секретар. Той се е оказал сляп за пъстрото и весело чичопейче, което чурулика игриво на перваза пред хотелския му прозорец. Птичето също не го е забелязало. Различни светове, които преминават един през друг, без да се забележат.

"Разходката, на която Стефан Бонев кани читателя си, бяга от популярните, гарантирано успешни маршрути. Тя задържа вниманието му върху привидно незначителни неща, от които не бихме очаквали да произведат сюжет, приучва го да се вслушва в безмълвието на предметите, да усеща динамиката в парализата на бездействието, помага му да съзре надеждата в безнадеждността, да отгатне неизреченото, да доизмисли недогледаното. Показва му как безсловесното може да бъде ословесено, как баналното се превръща в героично или как мракът на самотата изсветлява в ореол на святост. Приканва го също да надникне и в направата на разказите, в опитите им за авторефлексия. И, най-сетне, апелира към собствената му способност за съпричастие, смирение и доброта.“

Проф. Клео Протохристова

***

Стефан Бонев е автор и на сборниците "Разкази за двама" (2005), "Изпит по летене" (2009), който печели награда "Пловдив", и "Пред прага на храма" (2012). Негови разкази са публикувани в две антологии в САЩ през 2003 г. ("Thresholds" и “Two lines", в превод от Зоя Маринчева). Разказът му "Стареца" влиза през 2010 г. в сборник на "Булвест 2000" с тестове за кандидатстване след 7 кл., а "Късогледство" е даван за превод на чешки на държавен изпит в ПУ "П. Хилендарски". Друг негов разказ, „Писмо за надежда“, през 2013 г. попада като единствен художествен текст в пособието „Текстове и задачи за развитие на четивни умения”, създадено по Програмата за международно оценяване на учениците - формат PISA (Programme for International Student Assessment), а творбата на Бонев „Клошарят“ е включена в помагалото за подготовка за изпита по български език и литература след 7-ми клас на издателство „Азбуки – Просвета“, озаглавено „Трансформиращ преразказ? Това е лесно!“

През 2011 г. разказът му „Агенция „Среден пръст“ печели специална награда в конкурса „Писането е лудост“ на мюнхенското мултимедийно издание „Public Republic“. Бонев организира свой Национален литературен конкурс, носещ името "Недоизречено", който има вече седем издания. През октомври 2013 г. вестник „Труд“ обяви Стефан Бонев за един от успелите българи, като му отдели цяла страница в сайта и в хартиеното си издание.