Изпълнителски принципи при старите клавишни инструменти – родство и връзка със съвременния пианизъм

Изразните средства при изпълнение на клавишни инструменти (динамика, орнаментика, ритъм, агогика, артикулация, тембър) са тясно свързани с природата на инструмента, с концепцията на интерпретатора относно стила и историческото място на музикалното произведение, с прецизното изпипване на всяко едно от тези средства. Тази съвкупност определя и професионалното равнище на изпълнението. Високото ниво на съвременното изпълнителство предполага и различен, понякога ярко контрастен подход към определено историческо явление.

Възникват много въпроси с възвръщането на концертния подиум на старите клавишни инструменти и необходимостта изпълнителят да се приспособи към техните ме-ханизми и звучене. Проблем е интерпретаторът, боравещ с богатия на изразни възможности съвременен инструмент, какъвто е днешният роял, да намери верния път, мярка и израз за характера на музиката, написана за старите барокови инструменти, които са с не така съвършена механика.

Еволюцията на изразните средства на клавишните инструменти преминава през стадиите на историчес-ките музикални стилове, при което може да се наблюда-ва постепенното разграничаване и усъвършенстване на всяко едно от тях. Като пример, в епохата на барока тембърът, динамиката и артикулацията са неразривно свързани помежду си и не е възможно да бъдат разгледани като от-делни изразни средства. Динамиката през този исторически етап се получава в резултат на натрупване на темб-ри, а отчетливата и енергична артикулация при клавесина поражда илюзията за динамични акценти.

Напоследък много пианисти участват в концертни изяви на различни клавишни инструменти, което съвсем не означава, че на тях следва да се музицира като на пиано; по-различно е не само устройството на клавесина, спинета и клавикорда, сравнени с пианото, но и начините на звукоизвличането при тях със специфичните им възможности. Така при изпълнение на Баховите прелюдии и фуги се предвижда, че те са мислени не само за „стъпаловидната” динамика на клавесина, но и за тихата нюансирана звучност на клавикорда. Представата на изпълнителя за автентичната звучност на един или друг клавишен инструмент спомага да се постигнат сходни ефекти и върху по-богатото на изразни средства съвременно пиано.

Днешният роял предоставя огромни възможности за индивидуално тълкуване на всякаква музика (включително и барокова). Ако разсъдим върху всички компоненти, създаващи добрата интерпретация, можем да заключим, че понятието „автентичност” е сравнително относително. Запознавайки се с формираните понастоящем две школи – модерна и автентична (макар и условни като наименования), изборът на изпълнителя е от решаващо значение. Този въпрос предизвиква спорове и различни отговори. Автентичната школа не само извежда тембровите и технически възможности на автентичните инструменти, но изисква съответна „автентичност” и на самата интерпретация. Модерната школа от своя страна изхожда от съвременните критерии за изграждане на формата, за нюансирането, виртуозността и като цяло, дава свобода в прочита на музикалния текст. Не по-малко важен е и индивидуалният подход – основан върху представите за традиционното музициране, духа на 21 в. и възможностите на съвременните инструменти.