Хартия с воден знак

За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на „знаменцето“ на перото – важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите.

Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато трябва да духа, за да ги отмахва.

В края на краищата, като писател той можеше да използва и перо от обикновен градски гълъб, разхождал се допреди малко из калта и прахоляка, между нозете на минувачите по пиацата, сред карантията на току-що изчистена риба и мухите, накацали по изваден изпод тезгяха животински дроб. Несъзнаващ в течението на своя земен ход, че само с едно свое перо, използвано за писане, ще се издигне много по високо, отколкото е успял някога с двете си криле и цялото си тяло.

Горан Петрович (1961–2024 ) е един от най-забележителните съвременни сръбски писатели. Следва югославска и сръбска литература в Белградския университет. Дълги години работи във филиала на градската библиотека в Кралево, на петдесетина метра от манастира „Жича“.

Бил е главен редактор на литературното списание „Повеля“, главен редактор на издателството на библиотека „Стефан Първовенчани“ в Кралево и редактор в „Службени гласник“. Редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Пише главно проза. Двайсетина от разказите му са включени в сръбски и чуждестранни антологии на разказа. Носител е на редица национални и международни литературни награди.

„Хартия с воден знак“ е първата творба от амбициозния проект на писателя „Роман делта“, предвиден да се състои от 12 произведения, обхващащи историята на християнска Европа отпреди петстотин години до ден днешен. За жалост поради преждевременната му кончина остава незавършен.