Не чакай слънцето да залезе

Издателство „Ерго“ представя  в поредицата „Модерна европейска проза“ последния роман на доайенката на чешката литература Ева Кантуркова. 

„Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век. Писателката застъпва тезата, че през вековете моралът на хората не се е променил много, амбициите, борбата за власт, приятелството и предателството, интригите, завистта, себичността и желанието за отмъщение още от древни времена определят не само човешкото поведение, но и хода на историята. 

„Любимата ми специалност – историята, ме научи, че субективността на човешките постъпки е най-силният им двигател, много по-силен от изкуствено създадената теория за историческата закономерност. Интересите на хората и действията им, произтичащи от тези интереси, определят хода на историята, те са главните движещи сили, често пъти скрити, като водата за воденицата. Помниш ли воденичното колело на село при прабаба ти? Ти беше съвсем мъничка и очаровано заставаше до улея за водата, мъничко изплашена, че ако паднеш, със сигурност ще се удавиш, а водата течеше ли – течеше, не се пенеше, само неудържимо течеше. Действията на хората се захранват от интересите им, както лопатките на колелото се захранват от мощните струи на падащата отвисоко вода. Не знам защо се сещам за тази картина. Може би защото моята приятелка, писателката, каза, че човек не бива да се залавя с история, защото това ще го принуди да се ангажира с роля в нея.“ 

От книгата

Ева Кантуркова (1930) белетристка, есеистка, публицистка, изтъкната майсторка на перото. След 1968 година е сред забранените автори. Активно участва в обществения и политическия живот на страната. Говорителка на Харта 77, лишена от свобода за подривна дейност (1981-1982), депутат в Чешкия национален съвет (1990-1992), по-късно се ангажира с редица отговорни културни и политически постове. Авторка на над 20 романа, някои от тях филмирани. Носителка на редица престижни международни и национални награди