Политика и психология, част 1: Психологически аспекти в политически идеи на Античността

В настоящото изследване се анализират някои от основните политически идеи, теории и доктрини на Античността от психологическа гледна точка.

Разкриването на психологическите аспекти е тясно свързано с политическите процеси, политическите личности, властовите механизми, целия комплекс от фактори, които оказват влияние върху политическата дейност. Изборът на авторите и произведенията е подчинен на стремежа да се навлезе в психологическата проблематика на политическите теории и модели, които имат изключителен принос и значение за политическата история на света. Многобройни са философските, историческите и политологическите изследвания на произведенията на Платон, Аристотел, Светоний и Марк Аврелий. По-ограничен е психологическият подход, въпреки огромното количество литература, в която се разглеждат споменатите автори.

Целта на това изследване е да задълбочи политико-психологическия анализ и да систематизира проблематиката, свързана с психологическите закономерности и особености от политическата дейност и доминиращите участници в нея. Политическата психология е едно от сравнително новите направления в психологията, което налага задълбочаване на теоретичните изследвания на историческите и философските източници от древността до нашето съвремие. Античността ни предоставя една изключителнобогата палитра на политически събития и герои, които са емблематични, но и енигматични от гледна точка на тяхната психология и отражението им върху развитието на политическите процеси в света. Платон и Аристотел не само преодоляват предизвикателствата на две хилядолетия, но са съществена част от съвременната политическа идеология, която открива много доктрини, модели и образци в своите исторически и философски извори.

Платон в диалога „Държавата" подлага на всестранен анализ проблемите на обществото, но и проблемите на човека. Неговата главна цел е да създаде модел на идеалната държава, който разкрива политическата му философия, въплътена в идеите му за нейното устройство и управление. И Аристотел в трактата „Политика" изгражда модел на идеалната държава, но той е значително по-близо до обективните реалности на общественото устройство. С това изпреварва политическия опит на времето, в което живее, на основата на един много по-прагматичен подход от своя учител.

Настоящото изследване е насочено към психологическите аспекти на тази проблематика, като поставя няколко съществени въпроса за промените в държавното устройство и тяхното отражение върху човека; властта, властовите средства и подчинението; обществото и социалното разслоение; човека и неговата роля в управлението; някои форми на масовото поведение. Политическите теории на Платон и Аристотел и тяхната дълбока философска основа създават предпоставки и откриват възможности за политико-психологически анализ, който може да бъде полезен не само от теоретична, но и от практическа гледна точка.

„Дванадесетте цезари" на Гай Светоний Транквил няма философската дълбочина на „Държавата" и „Политика", нито историческата дълбочина на Корнелий Тацит, но ни представя света на владетеля, на носителя на властта, на принцепса, на „първия между равни". Именно проникването в личността на всеки един от дванадесетте цезари е значимият принос на Светоний, който ни дава сериозни основания за изследване на психологията на римското общество и на римските императори в изключително сложното и решително време в течение на два века - първия преди и първия след Христа. Изследването на психологическите аспекти е съсредоточено изцяло върху фактологията, която използва Светоний, независимо от разминаването с други исторически съчинения и извори.

Психологическият анализ е насочен към въпроси, очертаващи един цялостен политически профил на дванадесетте цезари, който включва: ролята и значението на произхода и семейните фактори; отражението и влиянието на външния облик; способностите и надареността на принцепсите; политическата кариера и нейното развитие; политическото поведение и неговите закономерности и особености; приносите и пораженията; държавните и обществените дела; пороците и страстите и тяхното влияние върху личността и обществото. Направен е опит да се очертаят на тази основа психологическите профили на принцепсите, формирани на базата на политико-психологическия анализ. Използвани са, разбира се, и много различни изследвания, както и значими постижения най-вече от социалната психология и психологията на личността.

Философският трактат на Марк Аврелий „Към себе си" е една своеобразна социалнопсихологическа панорама на времето, в което той живее и управлява. Тя е представена през личността на императора и е автентичен израз на психологическите особености и характеристиките на един от знаковите владетели от римската епоха, един от символите на нейното величие. Обръщането към самия себе си е обръщение към личността, към нейния вътрешен свят, колкото и чужд да е той на стоическата философска система.

Навлизането във вътрешния свят като реакция на външния свят, на другите и тяхното поведение ни открива едно ново виждане за човека, за римлянина, за владетеля и обществото. Психологическите аспекти са изведени отсмилите, напътствията, посланията, кои го са преживени и изстрадани от Марк Лврелий в трудни изпитания във войни и бедствия, заговори и преврати, епидемии и земетресения.

Есктремът на политическото време създава условия, които са изключителни като предизвикателства за личността, за различните съсловия и за обществото като цяло. Психологическият анализ се основава на аргументи, свързани с: наследството и въздействието му върху личността; човека и императора с цялото многообразие на техния вътрешен свят; общността и обществото и формирането на ново равнище на общественото съзнание; душата и вътрешния бог и уникалността на човешката индивидуалност.
Открояването на психологически аспекти в разглежданите политически идеи на Платон и Аристотел, Светоний и Марк Аврелий е опит да бъдат изведени психологически особености и закономерности, характеризиращи политическата власт с цялото многообразие на политическите процеси, представяни чрез един сравнително нов подход, основаващ се на социалнопсихологическия и политико-психологическия анализ.

Задълбочаването на този подход открива нови възможности и перспективи за навлизане в най-сложните и противоречиви истини за политическата личност и политическия живот.

Съдържание:
Платон - "Държавата"
1. Ценности и ценностни отношения
2. Човекът и властта
3. Промените в държавното устройство
4. Власт и подчинение
5. За тълпата и нейното влияние

Аристотел - "Политика" 
1. Държавата, законите, човекът
2. Управляващите и разпределението на властта
3. Социално разслоение и баланс на интереси
4. Човекът и управлението
5. Власт и влияние
6. Държавното устройство и управлението
7. Разпад на държавата
8. Стремежът към идеалната държава

Гай Светоний Транквил - "Дванадесетте Цезари"
1. Произход и семейни фактори
2. Външен облик - отражение и влияние
3. Способности и надареност
4. Политическа кариера
5. Личностно и политическо обкръжение
6. Политическо поведение - психологически особености
7. Държавни и обществени дела
8. Властови средства
9. Владетелят, тълпата и народът
10. Пороци и страсти
11.Богове, знамения, пророци
12. Завещание и смърт
13. Психологочески профили

Марк Аврелий - "Към себе си"
1. Наследството
2. Човекът и императорът
3. Общност и общество
4. Душата и вътрешният Бог