Ариан Никомедийски - История на войните и завоеванията на Александър Велики

„История на войните и завоеванията на Александър Велики“ от Ариан Никомедийски.

Предгодор на Ариан

Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг , и от Аристобул, син на Аристобул , и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на Птолемей и Аристобул са по-достойни за доверие от останалите; Аристобул, защото е служил под командването на цар Александър в неговата експедиция, а Птолемей, не само защото е придружавал Александър в експедицията му, но и защото самият той е бил цар след това и фалшифицирането на фактите би било по-позорно за него, отколкото за всеки друг човек. Освен това и двамата заслужават повече доверие, защото са съставили своите истории след смъртта на Александър, когато нито са ги принуждавали, нито са им предлагали награда, за да напишат нещо различно от това, което наистина се е случило. Някои твърдения, направени от други автори, съм включил в моя разказ, защото ми се сториха достойни за споменаване и не съвсем неправдоподобни; но съм ги дал само като сведения за действията на Александър. И ако някой се чуди защо, след като толкова много други хора са писали за Александър, реших да съставя тази история, след като се запознах с разказите на всички останали, нека прочете това мое съчинение и тогава да се чуди (ако може).

Предговор на д-р Дъмфрис

Когато започнах този превод преди повече от две години, нямах намерение да го публикувам, но с напредването на работата ми хрумна, че Ариан е автор, който заслужава повече внимание от страна на англоезичните раси, отколкото е получил досега. Доколкото ми е известно, в Англия не се е появило нито едно издание на неговите произведения, макар че на континента са публикувани много такива. В представения превод съм се опитал да предам гръцкия текст възможно най-буквално, без да нарушавам идиомите на нашия език. Моята теория за задължението на преводача е да предаде ipsissima verba (точните думи) на своя автор колкото е възможно по-точно, а не да влага в устата му думи, които той никога не е използвал, с погрешната представа, че подобрява речника му или начина му на изразяване. Сравнително лесно е да се направи парафраза на чуждо произведение, която да представя общата насока на оригинала; но никой, ако не е опитал, не може да разбере колко трудно е да се преведе класически автор правилно, без пропуски или осакатяване.

В коментара, който съставих, непрекъснато се споменават други запазени авторитети за историята на Александър, като Диодор, Плутарх, Курций, Юстин и Елиан, така че мисля, че мога спокойно да твърдя, че като се вземат предвид преводът и бележките, книгата представлява пълна история на управлението на Александър. Много географски и други материали са събрани и от Херодот, Страбон, Плиний и Амиан, а алюзиите за местата, които се споменават и в Стария завет, са дадени от иврит.

Тъй като Ариан е живял през втори век от нашата ера и почти петстотин години след Демостен, не може да се очаква, че е писал на класически гръцки език. Въпреки това има поне дузина ценни гръцки автори от този век, чиито произведения са запазени, и от тях спокойно може да се твърди, че Ариан е най-добрият от всички, с изключение на Лукиан. Отбелязах толкова негови отклонения от атическите гръцки конструкции, колкото сметнах за подходящи за труд от този вид. Добавен е пълен индекс на собствените имена, а за улеснение на английския читател са отбелязани страниците, където тези имена са цитирани. При множеството препратки, които съм включил в бележките, бих бил оптимист, ако си въобразявам, че няма да бъдат открити грешки; но ако такива се появят, трябва да се оправдая с натовареността, която изпитва учителят в голямо училище и която му оставя много малко енергия за литературен труд.

E. J. C.
Dumfries,
декември 1883 г.

Превод от гръцки на английски с коментар: Е. Дж. Чинок

Превод от английски: д-р Николай Иванов Колев