Бит и душевност на нашия народ (Избрани съчинения в три тома - том 1)

Издателство „Изток-Запад“ представя том първи от избраните съчинения на Иван Хаджийски. В него е поместен ключовият за творчеството му труд „Бит и душевност на нашия народ“, в който социологът предлага исторически и социологичен анализ на българската народопсихология. За изследванията си ученият пътува пеша или на колело из цяла България. 

„На Хаджийски принадлежат: заключението, че „общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас“; понятието „организувани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)“; готови да убиват „с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб“; диагноза на 4прочутата масова болест у нас - завистта; ...болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска“;

Българският преход показа до каква степен на България ѝ тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите. Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски.

Днес повече от всякога се нуждаем от Оптимистична теория за нашия народ."

Петър-Емил Митев

♦  ♦  ♦

Иван Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист. Преди 1944 година трудовете му са интерпретирани от някои анализатори, като изследовател използващ методите на Густав Льобон и Чернишевски. За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, "Бит и душевност на нашия народ", се считат за най-важните му трудове.

Роден е на 13 октомври 1907 година в Троян в бедно занаятчийско семейство. Учи в прогимназия в родния си град, като още през 1919 година публикува дописки в списание "Юноша". От 1921 година учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1925 година. През 1923 година е арестуван за кратко по подозрение в убийство, а през 1925 година е осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, след като предава пари на човек, преследван от властите.

От 1927 до 1932 година следва "Философия" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат.