Либералният цензор

„Ареопагитика“ на Джон Милтън, публикувана през есента на 1644 г., днес често се приема за първата всеобхватна защита на идеята за свободен, нецензуриран печат. Противно на клишето обаче, този основополагащ Милтънов опус гледа към днешната си читатели с две много разнородни лица: докато се бори за свободата на книгите, неговият автор нито за миг не забравя, че в определени случаи някои от тях заслужават да бъдат предадени на „огъня и палача“. Монографията „Либералният цензор“ прави опит да изясни на читателя причините за това вътрешно разногласие. А то е наситено с поуки за собственото ни време, което много прилича на Милтъновото от медийно-историческа гледна точка: време на бурен разцвет на нови, едновременно полезни и опасни технологии за споделяне (и вече дори за изкуствено създаване) на думи, образи и съпътстващите ги чувства с много хора наведнъж.

Мартин Осиковски е бакалавър по философия, магистър по медиевистика и доктор по история и теория на културата. Специализирал е в Хайделбергския университет „Рупрехт Карл“, Ориъл Колидж (Оксфорд), Хелзинския университет и в Центъра за академични изследвания – София. От 2010 до 2021 г. преподава в катедра „Медии и обществени комуникации“ на Университета за национално и световно стопанство, а след това – в департамент „История“ на Нов български университет (от 2021 г.) и в катедра „История и теория на културата“ на Софийския университет (от 2022 г.). Изследователските му интереси са насочени към историята на средновековната и ранномодерната политическа философия и към медийната история.