Ави-Тохол: Новият прочит на българската древност (книжка 43-44/2020 г.)

Книжка 43-44 на списание „Ави-Тохол“ излиза на хартиен носител след 3-годишно закъснение.

От това спечели най-вече уникалното изследване на д-р инж. Георги Метев, на местността „Харман Кая” (стр. 57 – 67), в което ученият беше заложил изключително находчив геофизичен експеримент, чиито резултати не можеха да бъдат известни при електронната публикация. Сега те са включени в окончателния вариант на статията, която е един изключителен принос към праисторията на Балканите.

Акцент е поставен и върху четенето на прословутата „Плочка от Караново” (стр. 13 – 22) от проф. Добрин Денев, което не е само прочит, а е и тълкуване на текста!

В почти същият период попада и задълбоченото етимологическо изследване на д-р инж. Диньо Кючуков, свързано с имена на реки и градове, което е продължение на неговата публикация от книжка 41/2018 г.

Централната и най-голяма публикация в книжка 43-44 е посветена на един отдавнашен, но много актуален днес предикамент на българската историческа участ – ролята в нея на Панславизма (стр. 74 – 98). Оригиналното изследване е на Никола Виденов, а редактирането и контекста - на Д-р Владимир Христов.

В настоящата книжка, чрез публикациите на Константин Каменов (стр. 41 – 50) са представени Интелектуалното звено „Корени” и „Извори”, което десетилетия наред дава специфичен облик на културата на Пловдив. Варта Корисян и Христо Маджаров ще ви заинтригуват с „Древните Пеласги” (стр. 51 – 56) и с произхода на Рим и Италия, който е неразривно свързан с нас, българите (стр. 68 – 73). Димитър Димитров и Таня Доганова–Христова ще ви запознаят с началото на техния проект „Превод и Анализ на Химните на Орфей”(стр. 23 – 32), като в този контекст ще можете да видите уникалната карта на Абрахам Ортелиус (1527 – 1598 г.), върху която е показан „Пътя на Българите” така, както го е обяснил някога Димитър Съсълов!

За любителите на краеведството е историята на рода на Вълчан Войвода, която е предоставена за публикация от негов наследник (стр. 124 – 128).

„Черешката” е мито-поезията на Жени Костадинова (стр. 118 – 123).