Ислямът и забулването на жените в арабския свят

Настоящето изследване е посветено на темата за забулването на изповядващите исляма жени в арабския свят. През последните десетилетия тази тема предизвика едни от най-разгорещените вътрешноислямски, културни и общественополитически дебати не само в близкоизточните и мюсюлманските общества, но и на Запад, където се формираха сравнително големи по численост мюсюлмански общности. От първите опити на европейски пътешественици да представят особеностите в облеклото на хората от Ориента до настоящите многобройни академични трудове, посветени на различни аспекти от изучаването на жените в мюсюлманските култури, паралелно с развитието на изследователските подходи към забулването промяна търпят и неговите интерпретации.

Ако за ислямските учени покриването на главите и телата на жените несъмнено е божествено указание и религиозно задължение (фард), още с появата и развитието на западния научен интерес към забулването на мюсюлманките изучаването на този феномен свидетелства за големия диапазон от изразявани нееднозначни позиции и гледни точки. Етнографски забулването се описва като „екзотична“ социална практика, а критическото му възприемане като насила наложен инструмент за унизяване и потискане на жените в изостанали патриархални общества е последвано от неговото анализиране като разграничителен белег между „традиционно“ и „модерно“ в дискурса на „еманципацията чрез разбулване“. Други автори апологетично представят булото като доброволен избор за отстояване на религиозна и културна идентичност, като начин за спазване на социално благоприличие или средство за създаване на алтернативна модерност.

Тази книга не е етнографско изследване на облеклото на арабските жени, нито има за цел да „защити“ или „отхвърли“ практиката на забулването на мюсюлманките. В духа на постмодернизма и т.нар. постколониални изследвания през последните десетилетия арабистите и ислямоведите неведнъж са били обвинявани, че в по-общ план – заедно с ислямистите предлагат „една единна“ интерпретация на забулването като съблюдаване на ислямските нормативни предписания, а отхвърлянето на булото се разглежда като форма на „вестернизация“, независимо че арабистите ислямоведи са склонни да го оценяват положително, докато ислямистите го критикуват като форма на „неверие“. Целта на това изследване е въз основа на нормативните ислямски извори и традиция, както и върху примера на арабския свят, да изучи, анализира и концептуализира основополагащите ислямски доктринални принципи, регламентиращи забулването на жените. Заедно с предложения анализ на ключови класически постановки изследователското внимание е фокусирано около настъпилите през последното столетие трансформации в характера на забулването – не само като социална практика, богословска и идеологическа аргументация, но и като теоретическо осмисляне и съперничещи си интелектуални позиции.

Из Предговора

Д-р Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет. Преподава различни дисциплини, свързани с изучаването на обществото, културата и изкуството на арабския свят. Водила е лекционния курс „Ислямско изкуство“ в Националната художествена академия, София. Автор е на монографията „Арабското стихознание“ (2011). Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите (Union Européenne d’Arabisants et Islamisants – UEAI). Провеждала е изследователска работа и е участвала в различни международни академични форуми в Ливан, Египет, Турция, Гърция, Унгария, Испания, Германия, Холандия, Италия и САЩ.