„Историософия“ съдържа текстове, публикувани в медиите и социалните мрежи през последните девет години. Явява се като продължение на двата сборника на автора от 2002 и 2017 г. („Сонм“, УИ „Св. Климент Охридски“), озаглавени „Александрия“; и донякъде на „Автобиография“ от 2021 (УИ).

Тук задачата е да се въведе едно разбиране за историята, което се отличава от налаганото във влиятелните медии и политически управляваното образование. Говори се за църковната (религиозна и духовна) история като причина за светската; за мястото на България в тези процеси; за идеологията, от която тя се нуждае.

Обсъжда се значението на събития и личности в световната политика и църковния живот. Обърнато е внимание на присъствието и ролята на някои художествени образи и повествования в историческото съзнание на цивилизацията.

Николай Гочев е роден през 1964 г. в София, в семейството на Вълко и Лидия Гочеви.

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1983), НШЗО „Христо Ботев“ (1984) и Атинския национален и Каподистриев университет (Философски факултет, Езикознание) (1993). От 1993 г. преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по литературознание (1999). В университета води основния курс по „Старогръцка литература“ и избираемите: „Интелектуалците през античността“, „Античността в художествената литература и естетическата теория“, „Класическо образование и идея за класическа древност в България“, „История и култура на островите в източното Средиземноморие“. Учредител и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005).

Автор на книгите:

„Античният херметизъм“ [по дисертацията] („Сонм“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999)

„Александрия. Разкази за книги, хора и градове“ [сборник] („Сонм“, 2002)

„ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература“ [по хабилитационния труд] („Сонм“, 2004)

„Писма до Егина“ [роман за живота на Платон] („Сонм“, 2006)

„Фантастичното през античността“ [поредица интервюта по БНР] („Проектория“, 2012 и УИ, 2018)

„Александрия II“ [сборник] (УИ, 2017)

„Старогръцката литература“ [диалог] (УИ, 2019 и 2021)

„Автобиография“ (УИ, 2021)

Превел на български:

„Херметически корпус“ (към дисертацията, 1998; „Проектория“, 2012 - ел. издание; Кирило-Методиевски научен център при БАН, 2018)

„Антигона“ на Софокъл (сп. „Сфумато“, 1999 и втори път „Проектория“, 2014)

„Метафизика“ на Аристотел („Сонм“, 2000 и „Дива2007“, 2017 – кн. I-III и X-XIV; „Дива2007“, 2019 – кн. IV-IX; УИ, 2020 – кн. I-XIV, пълно издание).