В очакване на Края: европейски измерения ок. 950-ок. 1200 г.

Доцент доктор на науките Цветелин Степанов завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1983), а впоследствие и Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (специализация „История на Византия и балканските народи", 1990). Повече от двадесет години преподава в същия университет, като курсовете му са съсредоточени в областта на културата на средновековна България, историята на кавказките народи и тези в степна Евразия. Изнасял е доклади на международни конференции или като гост-лектор в Англия, Русия, Унгария, Швеция, САЩ, Сърбия, Австрия. През периода 2003-2015 г. е съставител (или съсъставител) и редактор на 11 научни тома. В годините между 1992 и 2015 е публикувал над 130 научни статии, рецензии, книги и др. в България, Англия, Русия, САЩ, Австрия, Чехия, Германия, Украйна, Унгария, Холандия.

Сред по-важните му изследвания са: Власт и авторитет в ранносредновековна България (VII-cp. IX в.) (1999), Средновековните българи: нови интерпретации,

хипотези (2000), глава от колективна монография Българите от най-древни времена до втората половина на VII век (2003), Българите и степната империя през Ранното средновековие. Проблемът за Другите (2005), История vs псевдонаука. Древнобългарски етюди (2008), Lovasnomad birodalmak es varoslakok A masok (Budapest: Napkut

Kiado, 2008), The Bulgars and the Steppe Empire in the Early Middle Ages: The Problem of the 'Others' (Leiden-Boston: Brill, 2010), Invading in/from the 'Holy Land': Apocalyptic Metatext(s) and/or Imagined Geography, 950-1200 (Saarbrucken: LAP Lambert Academic Publishing, 2013).

Известно е, че темата за Края на света е вълнувала през Средните векове немалко християнски народи в Западна Европа, като на проблема са посветени хиляди страници. Настоящата книга разширява хоризонта на нашите познания, защото показва, че очакването на Края не е характерно само и единствено за Запада, а и за много други държави и най-вече за техните духовни и политически елити, сред които трябва да причислим и тези на българите, хазарите, ромеите, русите. Анализът на автора интегрира свидетелства от редица части на днешна Европа, като демонстрира далеч по-големия пространствен обхват на горното явление и отчленява както общите му корени и черти, така и неговите специфики и различия в съответните региони между средата на X и края на XII век. В една или друга степен очакването на Края на времената се оказва феномен, присъщ и за трите монотеистични религии.