България е една фантастична страна с извънредно богата история и култура, която незаслужено се забелязва твърде малко в европейския Запад. Добре познати са прекрасните черноморски плажове и красивите оперни гласове, но почти нищо не се знае за историята и богатото археологическо наследство на страната. Малцина познават толкова значими исторически места като Варна, Несебър, Мадара, Плиска и Преслав. В навечерието на приемането на България в Европейския съюз страната естествено попада все повече в центъра на вниманието на европейската общественост и България ще предизвиква все по-голям интерес към своето наследство.

България е сърдечно поканена да поеме няколко инструмента в концерта на европейската наука, което и без друго е сторила. За много изключително важни въпроси от изследването на ранната история - за да се спрем постепенно на настоящия труд - българската наука може да заеме ключова позиция. Отношението на Византийската империя към граничещите от север държави и култури или връзката на степните традиции със средиземноморските и западните представи тук могат да бъдат отлично изследвани. Нови методически подходи и включването на естественонаучни методи превръщат археологията в една все по-важна дисциплина сред историческите науки.

Публикуваната тук на немски и български език монография на Станислав Станилов представя на читателя една особена група находки: предмети от благородни и цветни метали, които дават един напълно нов поглед върху културните и историческите процеси на Долния Дунав. Много от представените находки произхождат от частни колекции, за които може да има различни мнения. От чисто научна гледна точка обаче ситуацията е еднозначна. Доколкото находките не се откъсват от археологическия контекст (както например при иманярските разкопки) и доколкото произходът е стриктно документиран, частните колекции също могат да бъдат важен исторически архив за модерното изследване.

Чрез точната графична или фотографска документация на обработваните от него предмети Станилов полага здрава основа за бъдещите изследвания. Същевременно обаче той се стреми в анализа на предметите да отиде толкова далеч, колкото е възможно днес. Извършва технически, а където е възможно - и химически изследвания и по този начин може да реконструира процеса на производство на всеки обект. И тъй като точно при производството на украшения се проявява ценностната система на едно общество, ние получаваме възможността - допълвайки традиционните антикварни изследвания - да се запознаем с мисленето и търсенията на това общество. Историческите заключения, които авторът извежда накрая, се базират на всички наблюдения върху находките и на другите изводи, с които разполага изследователят на Ранното средновековие.

На читателите пожелавам много радост, дълбоко разбиране и плодотворно вдъхновение при изучаването на настоящия труд! Нека той да събуди любопитството към много други аспекти на българската археология и същевременно да се окаже следващото стъпало към интеграцията на европейската археологическа наука.

Фалко Дайм