Възходът на Запада. История на човешкото общество - том 2

Книгата на Уилям Макнийл „Възходът на Запада“, известна с амбициозния хронологически обхват и научна прецизност, печели Националната награда за историческо изследване през 1964 г. Авторът представя световната история като единно цяло – в духа на концепцията за взаимопроникването на културите, разработена от американските антрополози през 30-те години на ХХ век. Според него именно взаимодействията между отделните цивилизации определят посоката на историческото развитие и служат като двигател на социалните промени.

В том 2 на това мащабно изследване се разглежда възраждането на Близкия изток и развитието на Китай и Далечния изток в периода 600–1000 г.; завоеванията на степните народи до 1500 г. и реакцията на ислямския свят, както и положението на индийци, християни и евреи под мюсюлманска власт; проследява се културният подем на Западна Европа през Късното средновековие и се изтъква уникалният характер на западноевропейската цивилизация.

В последната, трета част на книгата се анализира епохата на господството на Запада от 1500 г. до наши дни: великите географски открития и тяхното световно значение; промененият облик на Европа и развитието на Северна и Южна Америка в периода 1500–1650 г.; проследява се динамиката в международните отношения между 1500–1700 г. вследствие на Иберийския кръстоносен поход, подема на Русия и конфликта между сунити и шиити; обръща се специално внимание на нестабилния световен баланс в периода 1700–1850 г.; усвояването на нови земи и разпространението на европейските заселници; реформите в Османската империя и въстанията на християните; разпадането на империята на Моголите в Индия и кризата в Далечния изток; възхода на Запада и промените в останалата част на света от 1850-а до 1950 г.

Възходът на Запада е едно от най-важните исторически изследвания на развитието на човешката цивилизация, запазило своята актуалност и до днес.

Уилям Харди Макнийл  (1917–2016) е американски историк и автор, известен с теорията си, че контактът и взаимодействието между цивилизациите са движещата сила на човешката история, за пръв път постулирана във „Възходът на Запада“ (1963). Той е почетен професор по история на Чикагския университет, където преподава от 1947-а до пенсионирането си през 1987 г.