Историята на Рим - книга 3

Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.

Едновременно с произнасянето на ясни и неподкупни, изречени като че ли от оракул присъди, без разлика дали са имали насреща си най-видните или най-невзрачните граждани, децемвирите залягали и над съставянето на законите. За да задоволят огромните очаквания на хората, те ги изписали върху десет таблици и ги обнародвали на Форума, след което свикали Народното събрание и, пожелавайки това начинание да донесе добро, благополучие и щастие на държавата, на тях самите и на техните деца, призовали множеството да прочете така изложените закони.

Третата книга от историята на Тит Ливий обхваща периода между 467 и 446 г. пр. Хр. Тези двадесетина години са изпълнени с огромно вътрешно напрежение, което римляните съумяват да използват за добро и да впрегнат кипящата енергия на противопоставянето в градивни компромисни решения. Успяват да излязат от сблъсъка на интересите, укрепнали и научени как да се справят в подобни ситуации занапред. След тези двадесетина години Рим в значителна степен е постигнал необходимото вътрешно равновесие между съсловията патриции и плебеи.
Причината за сблъсъка между тях е отколешен и е костелив орех дори за съвременната наука. Обяснението му винаги опира до проблема за генезиса на плебса. Най-разпространената теза гласи, че той произлиза от инкорпорирането на победени народности, които не са получили равноправен статут със своите, така да се каже, „домакини“. И наистина, през бурните първи векове на своята поява и утвърждаване, които до голяма степен съвпадат с т. нар. Царски период (753-509 г. пр. Хр.), протичат процеси на дифузия и асимилация между най-малко три основни народности: латини, етруски и сабини. Тит Ливий описва двукратното заселване в Рим на огромни човешки маси: голяма част от населението на сабинския град Курес през управлението на първия цар Ромул (средата на VIII в. пр. Хр.), както и цялото население на сринатия от римляните процъфтяващ град Алба Лонга по времето на цар Тул Хостилий (средата на VII в. пр. Хр.).