Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Настоящото изследване представя големината на фонда и тематичното раз­нообразие на литературата в Библиотеката, построена през 1802–1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807), първостепенен извор за което е оригиналният ? каталог. В основата ? ляга личната библиотека на неговия баща – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит 1788 г.), към която се добавят даренията на още над 115 души. През 1848–1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която се пре­връща в обществена градска библиотека, за да задоволява професионалните нуж­ди от четене, образование и личен контакт с книгата на местното мюсюлманско население. Тя остава в съзнанието на хората обаче като Библиотеката на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г. две трети от книгите ? са предадени на осман­ската държава и разположени в библиотеката за ръкописи „Беязът“ в Истанбул. В из­следването са включени и 696 тома ръкописни и старопечатни книги, останали на съхранение в Националната библиотека в София, между които откриваме европейски издания и екземпляри на основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (поч. 1747 г.). Задача пред днешните и бъдещите учени от България и Турция, както и от други страни е пълното разкриване фонда на тази библиотека, основана от една дей­на и енергична личност от Видин. Изследването очертава насоките и разкрива идеи за осъществяването на тази цел.

***
Трудовият стаж на проф. д-р Стоянка Кендерова преминава в от­дел „Ориенталски сбирки“ в Нацио­налната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва след завършване на висшето си образо­вание в СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Турска филология“ с втора специалност „Френски език“. Работата ? се изразява в обработка и научно описание на архивни доку­менти и ръкописни книги на осма- нотурски и арабски език. За целта през 1974 г. завършва 4-годишен интензивен курс по арабски език в института „Бургиба“ в Тунис, а практически опит с арабски ръкописи придобива в библиоте­ките в Багдад и Мосул (1976). През 1986 г. защитава докторат на тема „Сведения ал-Идриси о Балканах и их источники“ в Института по изтокознание към АН на Русия в Санкт Петербург (дн. Институт за източни ръкописи). Специализира в Скиллитър център за османистични изследвания в Кеймбридж (1991) и в Институ­та по филология (Арабска секция) в Мадрид (2002). Преподава османотурски език в Отдела по тюркология в Университета в Страсбург, където през 2000 г. защита­ва докторат на тема „Biblioth?ques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – premi?re moiti? du XIXe si?cle“. От 1995 г. е хоноруван преподавател по османотурска дипломатика в катедра „Тюркология и алтаистика“ към СУ. Научните ? интереси и изяви а в областта на кодиколо- гията, средновековната арабска географска и историческа литература, история на медицината и история на библиотеките в Османската империя.