Висящите полета на българската литература

Фигуративната представа oт заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, времен¬но или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т. н.), въз основа на които традицията създава участъци от мрежи. Висящ е и самият въпрос какво и защо се улавя в тези мрежи на традицията, какво и защо остава неуловено (или недоловено). И ето че – развита по такъв начин, метафората на висенето се освобождава от потенциалния си негативен привкус. Висяща е конструкцията на гнездото, в което гнезди литературната (ни) продукция. Висящи съоръжения са мрежите на традицията. Висене е и самото дълго траене, в което живее изкуството.

***

Съдържание

I.Подстъпи към висящите полета

Въведение

За крехкия гръбнак на българската социална пластика

Традиция в потури

Разбирането е вписано в рисунъка

II.Бележки в полетата на българския модернизъм

Дискусията за декадентството и символизма

Депата на историята или призрачните гари на българския авангард

III.Българската литература и проблемът с различията

Възможно ли е да съществува алтернативен канон на българската литература?

Канонът – пазител на различията

Комплексът Догнать и перегнать

90-те години – карнавал с предизвестена смърт?

Колко известен може да бъде българският писател?

За потенциала на още две книги да бъдат известни

Роден с обувка в ръце. Изходът на Арто

IV.Пожертваната менипея или колко сатира може да понесе българската литература

Оттегляне в сатиричното

Изключението Алеко Константинов

Липсващите сегменти на менипеята в българската романова традиция

Менипея и авторефлексия в Хитър Петър на Георги Марковски

Към опита на менипеята в наши дни

V.Естрадно и литературно в поезията на 70-те и 80-те години на ХХ век

Случаят „Честен кръст”

VI.Несвоевременната аура на романтическия творец

VII.„В центъра на всички истории” – печатът на религията

VIII.Веригите на историческото повествование

IX.Съвременност или литературност

Опит върху прозата през 2015 г.

Четири по-нови опита в полето на съвременното

„Другата врата” към съвременността

X.Романът у нас днес

XI.Трилогията на Виктор Пасков и Преходът

XII.Тялото в сюжетите на българските кризи

Вместо заключение

Произведения

Литература