Български национален фронт т. 5

„Е, кажи, като бяхте четиридесет години в чужбина, когато ние се печехме тук в комунистическия ад, какво направихте за нас, за България?"

Този въпрос ми зададе приятел при връщането ми в България през месец май, 1991 г. - дни преди да се навършат четири десетилетия откак прекосих границата някъде на запад от Смолян, при чупката която тя прави на юг, под свистенето на червените куршуми над главата ми, фигуративно казано, на 19 юни 1951 г.

На този въпрос се заемам да отговоря в следващите три или четири тома на моето „Политическо пътешествие, срещу ветровете на XX век." Този мой отговор е записан на страниците на редактираните от мене Montly News?, American Bulgarian Review и „БОРБА" - орган на Българския национален фронт. Там са публикувани множество статии, коментарии, репортажи, доклади, резолюции, писма и съобщения, излезли из под ръката ми. На някои читатели тези материали могат да се сторят безинтересни емигрантски блуждения, които принадлежат към пожълтелите страници на историческата наука, ако въобще тя би им обърнала внимание. На други читатели, които се увличат по политически дебати и полемични дискусии, засягащи въпроси около преминалата вече в небитието епоха на комунизма в България, нашите анализи могат да се окажат увлекателно четиво с неговите герои, грешници, малко или много известни величия, повечето неизвестни малки хора с големи идеи и още по-големи чувства за дълг към родината. За нас, като прелистваме тези страници в есенните дни на нашия извървян път, усилията които правим ни доставят удоволствието да преживеем още веднъж горещите страсти, които са ни вълнували през изтеклите десетилетия в нашите борби в защита на нашия многоизстрадал народ.

Но преди всичко и над всичко ние публикуваме тези материали, за да ги запазим като документи за историята на епохата, в която живяхме и се борихме. Ние бихме желали щото нашето представяне на въпросните събития да станеше известно на нашите съвременници, с които сме марширували ръка за ръка против злото, което беше връхлетяло нашата страна, па макар и много от тях да не са вървяли заедно с нас, но са вървели по други пътища, често враждебни към нас, но все устремени към същата цел - освобождението на България.

Спас Райкин