Изгнанието и царството

Разказите от "Изгнанието и царството" изследват дилемата да бъдеш чужденец, дори и в собствената си страна, и същевременно - обречен на принадлежност към едно враждебно общество. С мощ и лиризъм Камю пресъздава красивите, но сурови пустинни пейзажи на родния си Алжир или дивите, загадъчни джунгли на Бразилия.

Французойка на средна възраст постепенно попада под омаята на Северна Африка, осакатен ренегат полудява поради жестокостта на ближните си, бъчвар наблюдава бавния упадък на занаята си, добросърдечен учител трябва да избере между закона и спасяването на един живот, скромен художник се сблъсква с лицемерието в света на изкуството, френски инженер открива ново семейство в далечна страна.

Албер Камю (1913-1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957).

"Бих нарекъл неговия песимизъм "слънчев", подобно на тъмните петна по слънчевата повърхност." - Жан-Пол Сартр

"Във френската литература на ХХ век се открояват трима автори от световна класа - Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Албер Камю. От тях най-великият е Камю." - Артур Кьостлер

"Мощни, разтърсващи, провокиращи мисълта притчи, написани с майсторство и хладна страст." - Sunday Times

"Тези яростни и същевременно сдържани разкази потвърждават, че Камю не е просто обикновен човеколюбец. Той е на страната на ангелите, както и би трябвало, но не му е чужда и тъмната страна на битието." - Observer