Невероятната история на Хенри Шугър

Роалд Дал е непредвидим в изхода от лабиринтите на герои и преживелици. Този път предлага на читателите да се запознаят с детето, което разговаря с животните, и язди костенурка, с мъжа, който вижда без да гледа, с момчето, което лети като лебед, с изключително сребърно съкровище, и с две автобиографични истории: как е станал писател и как е написал първия си разказ, който с "малко късмет" се оказва "фасулска работа". Естествено винаги трябва да сме нащрек, защото от всяка страница ни дебне неочакваното.

"Писател, който смята произведението си за прекрасно, обикновено си търси белята." - Роалд Дал

Роалд Дал е ненадминатият майстор на разказите с неочакван край. В тях можете да попаднете в най-необичайните ситуации, да съпрeживеете странни, но и забавни случки, да се чудите възможно ли е изобщо подобно чудо да съществува. Доказват го произведенията на Дал: "Разкази с неочакван край", "Още разкази с неочакван край", "Размяна на мадами", "Моят чичо Осуалд" и "Мистерията живот". Какво трябва да направиш, та писането да се превърне в основна професия?

Ето някои качества, които се налага да притежаваш, или да се опиташ да придобиеш, ако искаш да станеш писател (според Роалд Дал):
трябва да имаш развита фантазия
трябва да можеш да пишеш добре. Тук става дума за умението да караш сцените да оживяват в представите на читателя. Не всеки притежава това качество. То е дарба, която или имаш, или нямаш
трябва да си упорит. С други думи, да не се отказваш от замисленото и да следваш плана си час след час, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец
трябва да си перфекционист. Това означава никога да не си доволен от написаното и да го преработваш докато не се получи най-доброто, на което си способен
трябва да притежаваш силна самодисциплина. Ти работиш сам. Нямаш работодател, който да те уволни, ако не се явиш на работа, или да те подтиква, ако започнеш да изоставаш
ще ти е от голяма полза, ако притежаваш силно чувство за хумор. Липсата му може и да не се усети, ако пишеш за възрастни, но при децата това би било фатално
трябва да притежаваш и доза скромност. Писател, който смята произведението си за прекрасно, обикновено си търси белята!