Адамова ябълка

"Написах „Адамова ябълка“ лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността – вече всичко беше готово.
Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг.
В действителност „Адамова ябълка“ лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр.
Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" - Ласло Блашкович

Ласло Блашкович (Нови Сад, 1966) е поет, есеист и писател. Романите му са пропити с ексцентричността на градското всекидневие, с мрачна ирония и гротеска. Пише и радиопиеси. За Блашкович стихът е вид метафорична или буквална констатация, стихотворенията му са като езикови кълба, които постоянно се раз/намотават. Поет на дългия дъх и езиковия изказ, нещо валидно и за романите му, в които, тръгвайки от реална даденост, се стреми към символното надхвърляне на околния свят. Сред героите в Адамова ябълка са и писателите Александър Тишма, Данило Киш, Милорад Павич и самият автор, обясняващ писателския си похват с Аристотеловия принцип винаги да използва реални образи в трагедията. Публикувал е стихосбирките Гледаш (1986), Златно време (1987), Червени бригади (1989), Ритъм-бокс (1991), Животът на играча на зарове (1997), Утринна далечина (2002), Жените на писателя (2006); романите Сватбен марш (1997), Натюрморт с часовник (2000), Мадонин накит (2003), Адамова ябълка (2005), Турнир на гърбавите (2007). Носител на награди за поезия и проза. Превеждан е на английски, френски, унгарски и други езици.